детство мое така си ми потребно

от стара планина ли слезе
див, забравен,
неназван
с поглед ме пресече
и почти умрях
ръцете ми от мравки
а сърцето в прах
детски спомен топлина
избяга преди време
избяга на шега
на шейна
през горите Тилилейски
и кой кога
изобщо някога
ли те видя

от Карибите ли се изля
защо се върна
никой не разбра
с детската ти голота
с очите топли
в какво избра
да се родиш
и защо разбърка
магнитните кълба
на света едва в порядък
след твоята шейна
за игра или носталгия
към пеперудката
в ръцете ти
как дърпаше преди
крилете ми
труп топъл на сърна
от дясната страна виси-
подарък,
или може би награда
за мъничката ти жена
дали изобщо е умряла
или милата сърна
преродила се е в Диана