Земята ще ме прибере,
ще се напие от трупа ми
целият просмукан с уиски.
Postmortem ще се разбере,
че съм умрял удавен във пустиня-
човешките ръце,
пиян от разочарование...
Но отсъствието ми няма да се забележи,
защото всеки е зает да харчи и печели,
да купува красота и милост,
да маскира своята пустиня.
Обичай и отричай своята природа
според модата, според сезона
и си въобразявай, че си жив,
че дъхът ти глух не е измамен,
не изстива
както аз изстинах преди време
сърцесмъртно наранен
сърцето ми се пукна, разцъфтя
в една голяма влажна рана
и разля
цялото си отвращение върху света.
Кажи къде да купя своето успокоение?
(В аптеката?
В съда?)
Тичам в търсене.
Скован стоя.
Погълни душата ми, Земя,
притисни я!
Нека спя.
Човечеството искам да забравя,
защото неспособен съм да го обичам,
както то не може да обичам мен
попаднало на гените и нуждите във плен.
(лъжа! обичам, но боли и искам да се скрия огорчен. не искам никой да ме вижда.)
[От хаоса създаде Бог света, а после и човека- по свой образ, и създаде човекът хаос в света.]
Смътно помня по- различни времена,
когато още нищо не разбирах
и обичах с пълна свобода.
И открих жестокостта в човешките деца
и свих се в какавида
[Цял свят изпълнен с ужас, уплътнен от страхове, ме остави мъртъв и безчувствен,
редуцира ме до звяр и тръпнещо дете. Младичка инертна маса.
Нарекоха ме " светлото ни бъдеще", мръсниците! Отказвам! Това слънце да изгрей не ще!]
