the gold circle

---------------------
мой но не съвсем
пасва и изпада между пръсти бели
пръсти порцелан
пръстите умели
чужди сплели
някаква халка
увита около врата опасно
обесен всеки ден висиш
и лицето ти по малко гние
в отблясъка на злато
на почтени правила
достойнството дано те храни
дано облича мъничките ти деца
разхожда се парадно
усмихнато на дясната ръка
и сълзи от чаша пие
солта по-сладка от вода
хили ми се златно
в подигравка от кристален смях
мой но не съвсем
вливаш се и пак изтичаш в ужас
през пръсти порцелан
към пръстите умели
чужди сплели
някаква халка

little hopes

Every time she ate he put extra effort into being funny, he always made her laugh. Without exceptions, she giggled, guffawed and cackled and he watched her hopefully, transfixed, like a scientist observing his experiment. One day she will choke on it, and he will do nothing.