вътре?

Искам вътре в теб. Покажи ми как е, сподели се с мен.
Желая да вляза в топлият ти кръг и да бръкна с пръсти там, където най ще те боли и да опипам белезите ти. Повярвай ми, ще погаля историята ти и ще човъркам твоите вътрешности, докато не постигна съвършенството.
Прониквам през устата ти, по мокрото небце се спускам надолу в тъмнината на същността ти. Не, не ме е страх, ако искаш да знаеш, сигурна съм, че ще се просветли. По пътя надолу срещнах Егото ти. Отвратително същество, никога ли не го къпеш? И все пак му стиснах ръката, така се започват приятелства, а то ще ми е едно от най-добрите.
Знаеш ли каква е най-лошата черта на Егото ти? То си мисли, че разбира какво се случва с него. Ходи ту на четири, ту на два крака, ръмжи, хапе, затова съм го вързала. Нося наморник със себе си за крайни случай, нали знаеш, елементът на изненадата винаги е на масата.
Малките ми женски стъпала продължават да тъпчат вътре в теб, не мисля да си тръгвам. Чуваш ли ме нощем как разхождам Егото ти из твоят череп? Сънищата ти са вдъхновяващи. А Егото ти лае бясно, толкова е грозно, какво си му правил? То е едновременно гладно и дебело, а колкото повече го храниш, толкова повече иска да яде...Ще се плъзна надолу по желанията ти, докато не стигна мътното ти дъно. Не, все още не ме е страх, искам да те изпитам целия.
В теб милиони цветове гледат ме и чакат отговор от моите ръце. Виждат как се спускам по-надолу и надолу, сред мрак и мъгла, и топлината ме облива на вълни, бие шамари на лицето ми, за да скрие желанията ти. Но аз ще ги открия до последното- ще се огледам в най-грозните ти страни и ще почистя праха по зъбите им. Аз зная как да ги развъртам, зная как да меся и да опека от твоите злини нещо вкусно за бъдещите дни.
[unfinished sympathy]

don't even think about it

I faintly remember somewhere at some point of time and culture it was considered the greatest vow of love:
I pray Death takes me first, so I don't have to live a day without you.


Don't make me live without you.

your actual life turned into magic

In times like these she wished she was smoking. It was fitting- everything else she caused around herself was none less life-threatening and erotic to her. Pins and needles in her brain carved the silly little letters in  Arial like they appeared in the chat box.
"One day I'm going to kiss every single freckle on your body from head down to toe and back again."
Think whatever you will, like "it's a shilly-shally modern whim of a romance", but in fact it was a full attempted murder, Athena barely managed to get herself up on her weakened legs, her hands trembling. Her heart was racing for more than first place, it was headed towards a near-death experience, it pounded as if all the way up to her throat before gravity stopped it. So it intensified it's pulse even further, till it turned into a burning ball of excitement trying to find a way to jump out of her mouth and be free. Free of this madness.
Athena dragged herself to bed and fell down. Trembles spread across her entire existence, she was not a woman, she was an ocean and all of her was shaken- the entire depth and length and breadth, every little drop, to produce a myriad shimmers dashing wildly on her surface.
David was incapable of going downstairs in this absurd condition, he was so aroused he could pin a nail on the wall and finally hang that damn painting they received as gift last Christmas. He waddled to the bathroom and locked himself in, he can't show up with such an incriminating circumstance downstairs to the wife and kids. This sort of natural event simply didn't happen anymore for the past 3 years, David thought of it as his sexual retirement into the nursing home of a stable marriage. Fumbling through the stack of magazines his fingers picked the most demotivating one of all - Tractors, flipped the pages open and his brain pulled all its resources together to try and focus please on this spectacular new model with a revolutionary clutch and suspension. Focus, you old perv.
And his gaze slipped away into a haze of little printed letters- the words  slowly melting together. He was in the bathroom, but wasn't- enveloped entirely in his own fantasy, he projected a map of all the freckles he's definitely going to kiss someday. Hundreds of them. The pleasure of going over them again and again could last indefinitely, especially if you lose track of the freckles.
Athena had all the sense what they were doing would be called amoral in 197 autonomous countries around the globe and cared about none of those opinions. At the thought of him all the voices of judgement and fear dissolved into nothingness and resolved themselves in serenity. What made her feel off at times is she knew it was her doing all this, but it wasn't - as if the reflection did not match the original. Athena is a moral person, she never cheated in her life and always respected other relationships, she saw the "there's no rules in love" moto as a sad excuse for lacking self-control. Yet she didn't feel guilty. Not a single shred of remorse was to be found anywhere, and Athena made sure she swept the entirety of her heart and mind, who usually tortured her so much with their moral values, but now fell silent. After nearly 10 days of meticulous cleaning of dark corners, she stumbled upon the only concern she actually hadn't lost immediately - being hurt. Don't mistake this for the mark of a sensible person with some profitable plan. It was only the sign of a young woman scared she isn't making enough out of life.

ärm aber sexy

Предполагам, че я обичам, би трябвало, иначе защо вече почти седем години съм с нея?

Опознах я, макар и със неравни стъпки, недостатъците й някак подминаваха погледа ми като нощни таксита- почти невидими. Но кадъра се смени, друг прихвана вниманието ми и тя започна да избледнява, малко по малко- призрак. Да, тя расте, развива се там както си може, и пак ми се струва толкова малка, а това, че не старее си е само в главата й. Навсякъде по кожата й виждам мръсни пори, тъмни петна, ранички и бръчки- всякакви признаци на умора и старост.

А той е вълнуващ, не познавам човек да не го е харесал- бил приятелски настроен, много свеж, пълен с идеи. За нея не мога да кажа същото. Може би аз спрях да се старая за връзката ни и изстинах, то не става само един да дърпа каруцата. Какво обаче да направя? На пук ли да остана с нея? Не, не, не, не- само напред и нагоре! И без това е вече в сънищата, в мечтите ми, представям си как го обхождам нощем, как прекрасно ухае и ме прегръща меко. Какво като е беден, той е толкова секси! Тръпна само при мисълта какво ще ми предложи, какво мога да извадя от дълбините му. Да, всеизвестно е какви глупости са ставали в миналото му, колко белези и травми крие, но затова пък май му върви толкова в изкуството. Талантът му е безспорен и ме привлича като мед. Остави тия приказки за signature поничките, това са простотии, и не обичам понички! 

Ще напусна зоната си на комфорт, ще изхвърля келявите спомени, ще рискувам да изгубя, а какво ли всъщност губя- крачки 2 + 3 до моите заподозрени неизпълнени мечти.

hate crimes & pressure

"Sometimes I wish I never met you. I would've been sleeping peacefully as a child, not knowing there's someone like you out there..."

"I fucking hate it when you make me do good things."

"I just want to fucking talk...and you are prepared to get me out of my fucking mind because you're afraid I might yell...I will not call you anymore."

35 missed calls - appr.3 hours

"Извинявай, ако си се почувствала неудобно, не искам да те насилвам, ако не искаш да го правиш, ако ти трябва още време, кажи. Не искам да си развалим приятелството, не искам да те загубя"

30 missed calls, chasing me with a car as I ride the subway, not telling me why we need to meet

"I'm guessing you want to give me a temper attack and eradicate every last bit of diplomacy I have."

"Seriously, pick up the phone."

"Come home with me."
after a 45min argument on the streets

"Why don't you come home with me?"

"Come home, we don't have to have sex."

and for a finale, a piece of advice I can't seem to follow:

"but whenever i have a problem - i solve it before it starts to torment me. no remorse. no regards"

repeating mistakes

Whenever you are stuck in a rut, and you decide to share, you risk being slammed by self-righteous pride of the "I always do it this way and I'm right"-type.
What works for you, does not necessarily work for me. Actually, I'm almost certain it doesn't. We hail from different backgrounds, our emotions stem from and develop in a different way and magnitude, people perceive me and thus treat me differently.
The way you always do it may not work for me.
Think about ME, if you really care, if you're really so perceptive, and adapt your solution to how I function and where my peace of mind lies.
Or don't. They tell me I always manage well.