morally average

thanks, love

you're average at best

---

old bit

Образът на бащата

 Образът на бащата ме гледа от снимки

такъв, какъвто за пръв път го помня

исполин

награбил с две шепи живота за шията и стиска

човек от народа, който е твой всеки уикенд

бащата такъв, какъвто детето го иска

Но някой открадна лъскавата снимка

албумът е празен и мястото също,

където знаем, че винаги татко седи

Часове на прозореца гледам дъждът как вали

две реки има вече на моята улица

коя е вода и коя е сълзи

няма значение, и двете са мръсни

Образът на бащата има свои бизнес

Направо откача

в бизнеса няма приятели, понеже

народната мъдрост ни казва :

"сиренето е с пари",

а сметките не са никога чисти

между бизнес приятели

и баща ми е тъжен, но всъщност е зъл

без него ще ровим по кофите всички ми казва

боклук при боклука отива

намирам си нови приятели

Една вечер лице 3 на бащата се счупи

в чужда градина на три ръце разстояние, 

и трите спрели в лицето ми тежко,

но това далеч не ми стига.

Възпитанието на чувствата, г-жо Флобер,

трябва да почне с учителя, а моят е бесен -

на приятелите си, на жена си, на съдбата,

на тъпите данъчни и цената на материала;

но аз съм най-близо за удряне.

Шест месеца гледаме ъглите.

Половин година светът ни е тесен.

Започна моето околосветско пътешествие

и образът стана спомен, глас в телефона,

който нежно крещи ми заплахи

София-Лондон-Берлин

отдалеч ни е лесно да се обичаме, някак.

Днес образът на бащата конпее да е дядо.

free flow

 Извинете, имам тук едни детски чувства. Позволете ми да Ви разкажа?

Сега трябва да е, защото утре няма да имат значение. Утре ще се мразя за тях именно с такова желание, някой ще каже даже "ентусиазъм", но този ген моите клетки го нямат. 

Колелата се въртят, но триенето е безмилостно  и връзките скърцат, предавките пищят:

"Не ме пипай! Не ме пипай, моля те! Не ме пипай, урод!"

Отвращаваш ме, отвращавам се, даже от себе си. Кривите ми са мръсни, извивките ми са магнит за всички долни желания. "Не ме пипай" пак ще повторя и на директна предавка, да си плаче тя милата, изчезвам оттук - от това бунище подпалено от реклами. До виждане никога.

3 на цената на 1

живота.

арт терапия

 арт терапия за заспалите духом

упражняваме чувства, които не сме имали никога

пляскаме-ахкаме на абстрактна поезия

"много е мета"

леви-десни, леви-десни, ще вървим напред

към творческа академия "Дай ни пари"

да учим изложбен дизайн за фалшивите духом

в галерия "Доза", където дори не ти дават чиста спринцовка

но все пак сме всички изтръпнали

за поредния буто пърформанс от слюнки и гърч

Напред! Изкуството е себеопознаване, но 

затова е нужно най-напред да имаш личност!

А между Хралупата и Заешката Дупка

още никой не е проверил

има ли съзнателен живот