Отговор на едно Защо? ІІ

click

Помните ли? Не, вероятно. Но имам по-малко желание за леглото и повече за писане.
Друга причина- жалки рими, жалко въображение.
Всички се превърнахме в нечии ученици или по-скоро неделикатно казано, в нечии подражатели.

Нека да не е добре прието, нека да има фрапиращ момент в смисъла, ритъма, структурата, но нека да е ново, щом не може да е изискано и истиснко изкуство.

Настроение за разрушение

Като човек на емоциите защо да не призная слабостта си? Така поне няма да ме изненадате като ми я наврете в лицето, а аз да реагирам все едно я виждам за пръв път. Не, аз и слабостта ми добре се познаваме. В този смисъл, музата не е ли породена от емоция? Емоцията извираща от първичното в нас, набрало достатъчно "скорост" или за някои "енергия", за да премине в съзнаваното? Ето сега, дори в отвратителната си първичност аз съм отвратена. От какво всъщност? От глупавите ни въжделения да се ПРАВИМ на нещо повече. Не да се превърнем, защото не можем.
Как да не поискаш да сринеш всичко? Дори не опира до лъжите- човечеството на тях разчита, за да живее- на заблудите и лъжите, които подхранват силите му да се стреми в предполагаемото "напред". Проблемът е в лошото им качество, проблема е, че прозираме.
Кажете ми наистина колко заблуди има около нас? Изкушавам се да засегна темата за Бог и религията. Ще съм кратка: Бог отдавна го убихме, сега злата му сянка господства над нас. Треперете! Сянката му, която вашето слънце създава, ще ви надвие! Ха-ха-ха!
Заблудата на лицемерието например? Защо всички толкова го плюете? Аз не го харесвам особено, така всички средноголеми хора минават през дните си- с фалшиви усмивки и умерена цивилизованост! Към всички онези, които биха предпочели да тъпчат на едно място, вместо да преживеят обида или отрицателно чуждо мнение! А за тези, които ползват лицемерието за задни цели....какво да кажа, дори сатанистите ги презират. Пък и нека го кажем- всеки може за заблуди една овца. Особено щом й се иска.
Изведнъж всички станахме прекалено чувствителни, прекалено компетентни, прекалено честолюбиви.


В момента преживявам алергична реакция. Расте до размерите на анафилактичен шок и дори въздухът би дразнел клетките ми ако проникваше в тях (да, забравям да си поема дъх). Горните причини не са и малък фрагмент от това, което бих могла да мразя, ако не бях толкова обременена с друга насоченост от малка, затова мразя само понякога, но интензивно. Фрагментът е основа, малка концентрирана част от целия пъзел, нещо смилаемо, макар и повеждащо те по грешна пътека от цялостната насоченост. Аз дори и фрагментите не мога да обгърна пълноценно. Емоциите ме разтърсват и лишават от логика, а как да разчитам, че четящият ще подходи различно от рационално към написаното? Няма. Ето затова няма да се разберем, няма да се и харесаме. Много пъти и в живота става така. Има абсолютна липса на синхрон. Не съм това, което в момента би разбрал, е ти не се и опитваш. Центърът на нормалния човек е концентриран някъде между личното его и то, а не някъде около чуждите. Дори така да ви се струва понякога, то е само привидно- основната задвижваща мисъл на всяко създание е себична, дори в самоубийството и самонараняването. Навсякъде можете да откриете себичност, стига само да искате да очерните нещо или някого. И най-благородната постъпка може да заприлича на долна веднъж щом и прикачите този революционен универсален аксесоар!
Плюс това офертата наистина е офертна- излиза ви буквално без пари!
Най-невинните страдат. Така ли? Всички страдат- тези, които са избрали да се противопоставят на действителността и са избрали идеализма страдат повече, защото сани са избрали разочарованието. Безмерното разочарование. Дано нервите и душите им са крепки. А за извилите природата си да пасне на грозотата, спокойно, болките на душите ви ще престанат в момента, в който долното стане част от вас самите. А това неизменно става след редовна и продължителна употреба. Заетото поведение става собственост. Никой няма да ви я изиска да му я върнете.
Как да не искам да руша?
С риск да обидя някого, в този момент не вярвам в обичта.
Не, положително не вярвам.
Като всичко изразено в емоции, тя е временно явление. Почакайте и се разочаровайте или разочаровайте мен (лесно е), и ще усетите как тя ви напуска. Защо е толкова велика? Да не би да е вечна,а? Всъщност нужно ли е да е вечна? Дори любовта ви е егоистична. Толкова ви е страх за самите себе си, за всичко свързано с вас, че егоизмът ви е навсякъде! Защо отхвърляте хора, защото са грозни, зле-облечени, проблемни- нали любовта е сляпа и нали са прекрасни по душа?

Пазете се! Хапя! Целият свят хапе! Защото целият свят се страхува! Хищниците са произлезли от страхливци основно. Малка част от поумнели наранени твари. Да, някои от тях са били и добили повече страх вторично.
Как да не искам да руша?
Не, не се имам за по-добър демиург от този, на който се преписва сътворението- както и да го наричате, за каквото и какъвто и да го смятате. Там е работата, че не искам сътворение. Искам почивка от пъплещия живот, който го съпровожда. Искам да се освободя, като премахна всички възможности без една. Искам да изпадна във всесъдържащото нищо!
Единственият ми непремахнат избор ще е да извадя от него "всичко", когато дойде краят на моята почивка.
Сънят пак е хранене със заблуди- само нищото е моят отдих!
То и нищо друго хаха
Дано скоро пак се срещнем.

(ест има хора изключения)

June

There's something wrong about the weather
It's that it seems too right
You'd think life can't get any better
Really,I tell you it won't

We reach a culmination and we fall into recline
My path's a senseless fraction
Of the twirling never-ending time
My life is God's distraction
He takes us all so lightly
Like the millionaire the dime

But who believes that there's September
when you smell the scents of bloom
Who'd expect the green to fade to amber
And foresee some ugly, scary doom
Who but the child of September?

Temptation holds us into living
not virtue, but the never ending sin,
all the sticky bliss we find in breathing
that makes us deep and clean within

Until the bees are here to hum
I'll gladly bless the sun
for all the joys it lets me see
for all the shine and all the glee
for the green leaves on the tree
I'll bless it till it's June
And after that away with me...

Неопределености в математиката

Ти не си Виктор.
Не аз съм Виктор! Така се казвам, имам лична карта, за да го докажа.
Момче, не си мисли глупости, не си Виктор.
Ти си луд, не ме занимавай с глупости.
Ти си глупав и заради това ще се занимавам с лудости! Невъзможно е да си Виктор. Ти си толкова древен, че това име още не е съществувало, то е само настояща условност.
(о.0) Номиналист ли си?
Не.
Защо говориш така тогава?
Защото ти си вечният живот на някого другиго, ти си неговата безкрайност разделена на нечия друга безкрайност,никой не може да изчисли точно колко е това, но това си ти. Безброй много безкрайности, събрани и разделени с безброй много други безкрайности. В теб живеят вечно твоите предци и ти сам по себе си не си нищо уникално, ти си една амалгемация обезсмъртени духове.
Искаш да полудея ли? Аз съм Виктор!
Условно.
НЕ! Аз съм Виктор и никого другиго!
Защо тогава Виктор е като всички други преди него? Не е ли защото Виктор всъщност е тези "всички други преди него"?
Главата ме заболя...Ако не съм себе си...За другите ли живея?
Те живеят за себе си.
Само ме объркваш! Махни се! Махни се! Не искам повече да слушам глупости!
Глупостта винаги е била сред най-изявените човешки качества. Нула на нулева степен разтегната в безкрайността, разпръсната в нея.
Аз съм нула? Аз съм безкрайност? Аз съм безброй други но не Виктор. Не себе си,"себе си" е само сбор на "други".
Ти си неопределеност в генетиката, неопределеност в битието. Ти си В.И.К.Т.О.Р. и която друга буква сложиш след тях.
Безкрайност разделена на безкрайност- това си. Неопределеност в света.

Нежелана анорексия

ям ям ям,
а не пълнея
ям ям ям,
а все слабея
сякаш храня се със празни думи
и с излъгани мечти,
с обещания омразни,
защото няма, знам, да ги изпълниш ти

F.I.N.E.

F-rustrated
I-nsecure
N-eurotic
E-motional

Double that, please! Hey, waitress! I said double that.

Buckle up young man, you were never meant to be on the down side.

& a late thx to saikou for this:

NoSuicide
*by whoever

Мисля си, че нощта се очертава безсънна. Проста констатация.
My TV is blank

Какъв провал...

...трябваше да знам от самото начало, че нямаше начин да не натровя този блог с лично личните си преживявания и афери...ето докъде ме доведе заблудата.
Важно е и да спомена какво осъзнах преди малко, предполагам за n-ти път, и ще го преоткривам пак и пак в определени моменти: аз никога не съм била съвсем сред хората, винаги повече съм ги съзерцавала.
Това не трябваше да се превъща по такъв начин в мое лично лично пространство но наистина беше неизбежно- аз съм навсякъде в себе си и около себе си.

За саможертвеността

Човекът бил в ситуация. Трябвало да избира между себе си и много останали хора: дали да очерни себе си или да се жертва и да покрие всички тях. Те го гледали с очакване да скочи от ръба на скалата за своето общество. Тогава той се огледал в тези лица без капка състрадание, изписани по-скоро с любопитство. Извърнал се от скалата и с ядосано изражение заявил:
- Няма да се жертвам!
Тълпата ахнала и една възрастна дама изкряскала:
- У вас няма и капка саможертвеност или добродетелност или благородство!
- А у вас има ли ги тези неща, за да умирам аз заради тях и заради вас? Ако бяхте вие толкова саможертвени и загрижени за ближния щяхте да заемете мястото ми.
И тълпата млъкнала. След минутата мълчание хората благородно бутнали ближния си от ръба на скалата.

Мъдър съученик по английски

*пее
- Ах, как мирише, ах как мирише на любов!

бел. което ме подсеща на какво все по-често мирише любовта- любовта мирише на пари. Но парите, казват, нямали мирис. Как тогава да надушим тази измамна любов, особено като не искаме?
Мирише си,да. Всичко мирише- на развалено.

Изречения

I am not born to entertain you. Neither are you bound to entertain.

You thought you were the sun cause there was nobody else around.

"Anyone who's never seen a man dying is suffering from a pretty bad case of virginity."
John Osborne "Angry Young Man"

Супресията на една функция или нужда води до компенсаторна реакция, която да освободи натрупната от нуждата енергия.
Натрупва се либидо.

* бележка- не ме бива в социалния живот. напомням си го.

Крайно лошият метод, диктатурата, ограничаването на чуждата свобода до максимум чрез сила, не е удачно решение (ако ще вадим на някого душата поне да е приятно)
Иван Асен ІІ ? Някой знае ли го?


Когато настоящето е незадоволително, а бъдещето несигурно, винаги може да се приютим в миналото, като го преустроим според вкуса и нагласите си.

Юнг

"Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни."
25." Аз слушах какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: "присъни ми се, присъни ми се".
26. Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си?
27 Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ до там, че да забравят името Ми, както бащите ми забравиха името ми заради Ваала?
28. Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ."

76

Заших си устата
пропих си душата:
нямам нужда
да мисля с главата
нямам нужда
да танцувам с крака.
Тежко ми стана
да пълня с дъх дробовете.
Не изпитвам наслада
да бродя сам градовете.

Грозен и с гарвани пълен,
с нокти остри и злобно озъбен,
свирепо ме гледа светът
Разочаровано взира се в мен-
аз- малка парцалена кукла
от страховете впримчена в плен
и в страха си безкрайно съм слаба
Празнотата е мой отдих и моя награда.

Вървях и видях
посмях се и бях
момче и момиче
и човек и животно
и добиче и звяр
скотове недоволни
милион преброих
но сърцата им болни
от леда не спасих

Опитах се да се боря
Ударих главата си зле
Открих безсмислие в спора
Малко имах и някой ми го отне

Падах, ставах
не ми стигна светът
Въртях се във кръг
и почти ми беше добре
Крещях и се радвах
плачех и мигах с очи
зачервени и вперени
все напред
към всечовешките
дръзки мечти
уж далеч все ненамерени

Уморих се,
издрах си ръцете
прокървяха краката
искам да легна
и повече да не стана
уморих се да бъда
уморих се да се бия
дотегна ми да се смея
дотегна ми все сред тия
сиви дървета и мръсен път
като безпътна се рея
да намеря красив, тъмен кът
да се скрия и очи да закрия

И ако все на място вече седя
в мисълта си летя
надалеч от глухата сивина на деня
толкова далеч,
че няма да ме върнеш отново в света
на парите, измамите и лъжите
на парещата болка света
Наречи го невроза,
но ще се спася!

Фрагмент #1

Миналото, бъдещето и настоящето на човека се сблъскаха в преплетената спирала на времето му и се увъртяха в плътно кълбо. В живота му настана застой. Времето просто запулсира в топката и нито имаше бъдеще, нито настояще, нито минало- само едно безконечно безвремие.

Черен хумор и утешителни мисли

" If you can read this you're still alive"

-Иска ми се да умра!
- Желанието изпълнено!- каза масовият убиец.

В лекарски кабинет:
- Докторе, как са изследванията?
- Ами имам две добри и една лоша новина. Добрата е, че не е инфекция на лимфните възли. Лошата е, че имате рядка форма на рак на лимфните си възли с множество разсейки.
- А другата добра каква е?
- Няма да имате скъпо лечение, само разходи по погребението.

Разговор:
- За какво си мечтаеш?
- Искам да стана писателка, актриса, певица...аз изобщо и с трите се занимавам, на 20 вече ще съм суперзвезда!
- Да, и ще умреш на 25 от свръхдоза.
- Е, малко, но качествено...


Между бедняк и юпи:
Б: Какъв е този живот?? На едни давал само, на други само вземал! Ти си добре, аз съм толкова беден, че едва си връзвам гащите и плащам по някоя сметка. Но поне със семейството се поддържаме все още в трудностите. Иначе постоянно почти съм гладен, нямам едни свястни дрехи...нищо
Ю: Ти ли се оплакваш? Аз нямам семейство. Освен родителите ми, но тях отдавна ги пратих в старчески дом. И моята не е лесна. Даже изобщо не съм по-добре. Нямам свободно време, изморен съм постоянно, имам само вещи да се утешавам.
Б: Хайде да се сменим тогава!
Ю: Ха! Да да!
Б: Деба..знаех си


Попаднал един бедняк в Ада и срещнал Дявола. Забъбрали се двамата.
- Дяволе, виждал си Бог, нали?
- Естествено, седях му от дясната страна.
- А много ли е силен?
- Много.
- А не може ли тогава да премахне злото?
- Ха, може, разбира се, но едно, че хората вече са свикнали с него, друго, че ако го премахне, ще го забравят съвсем.
- Е, чакай сега...той не се ли бори с твойте копои чрез своите ангели и..прочее..такива неща..
- Ха-ха! Момче, той ме сложи тук и ми остави тази власт, защото така му е нужно.
- Е кой пак да е прецакан...
- Спокойно, ще ти хареса тук, всичко в кухнята е винаги добре опържено и опечено.



и т.н.

Питагорейство

Бих искал да ти поговоря в цифри,
но общ език с тях нямаш
когато те не изразяват долари и лири

Нека пробвам
дори след това
да ме боли глава
отвори очи за ново съвършенство
с числа да стигнем до блаженство

1 е моята съпруга вярна
тя е неделима част от мен
тя е символ на единство
и начало на първия заветен ден

2 звучи като сопрано
мелодия в престо темпо
акомпанирана с пиано
2- делението единно свято

3 е разчленена единица
с очи като игли те гледа
раздели цял верски свят
3 е раздор и кървава победа

Кацаме на Земята в кристална сфера
4 е там поредната съдба
Извадка от статистика-химера
Кариеристка малка- колко хубава Земя

5 е малък и пулсиращ идеал
Заблуден недостиг и непълен мир
5 е твоята потребност проста,
първичен, плътски, хармоничен пир

6 е търсещият отдих скитник
тя е пътникът на челен коловоз
неясния стремеж и силен подтик
за завършеност, цялост и любов

а молитвата към бога трябва да е 7
от всички дни създаване последен
и най-ненужен и зловреден
ден- човешки, ден пореден

и следва 8-ицата циклично
символа на повтаряемостта
както и да я въртиш
все окови й е същността

9 наопаки се спряла
различно гледа на света
и те кани за промяна
на възгледите за деня

цифри, номера, числа...
с децата си са цял народ,
със роднините и свойте производни.
Отношенията им помежду са сложни
и често дават грешен резултат.
Досущ на хората приличат
Всички имат си пороци и лица
и взаимно се отблъскват и привличат
Също като нас са те една безкрайност
Крайна спирка на ума,
но всичко свежда се до 0.