Неопределености в математиката

Ти не си Виктор.
Не аз съм Виктор! Така се казвам, имам лична карта, за да го докажа.
Момче, не си мисли глупости, не си Виктор.
Ти си луд, не ме занимавай с глупости.
Ти си глупав и заради това ще се занимавам с лудости! Невъзможно е да си Виктор. Ти си толкова древен, че това име още не е съществувало, то е само настояща условност.
(о.0) Номиналист ли си?
Не.
Защо говориш така тогава?
Защото ти си вечният живот на някого другиго, ти си неговата безкрайност разделена на нечия друга безкрайност,никой не може да изчисли точно колко е това, но това си ти. Безброй много безкрайности, събрани и разделени с безброй много други безкрайности. В теб живеят вечно твоите предци и ти сам по себе си не си нищо уникално, ти си една амалгемация обезсмъртени духове.
Искаш да полудея ли? Аз съм Виктор!
Условно.
НЕ! Аз съм Виктор и никого другиго!
Защо тогава Виктор е като всички други преди него? Не е ли защото Виктор всъщност е тези "всички други преди него"?
Главата ме заболя...Ако не съм себе си...За другите ли живея?
Те живеят за себе си.
Само ме объркваш! Махни се! Махни се! Не искам повече да слушам глупости!
Глупостта винаги е била сред най-изявените човешки качества. Нула на нулева степен разтегната в безкрайността, разпръсната в нея.
Аз съм нула? Аз съм безкрайност? Аз съм безброй други но не Виктор. Не себе си,"себе си" е само сбор на "други".
Ти си неопределеност в генетиката, неопределеност в битието. Ти си В.И.К.Т.О.Р. и която друга буква сложиш след тях.
Безкрайност разделена на безкрайност- това си. Неопределеност в света.