Различни форми

Любов
от онази, която като свърши(ш) хвърляш в коша
Любов,
която свършва, когато свършиш ти.
Но в кой смисъл?
За живот или за семена говорим?
Любов,
по- сочна от зелена пролет
или изхабена като есента?
Все тая,
времето ми бяга бързо.
дай каквото има даже да е пламъче от клечка.
Аз ще си внушавам, че е светлина от рая.
Докато не свърши някого от нас
изхвърлен в кофата с боклука.
Нищо. Следващият път наслука.

Покрив

Под малкия ти покрив
скрито толкова вълнение
С очи за неразбрана красота
и сърце жадно за смирение
телесно жалък в ръцете на света
в гърдите тлее скрит подарък
по- голям от мисълта

От ръба на покрива отлиташ
Сам,
без крила и перка на гърба
И сред облаците ти разбираш-
всъщност чудно малък е света
и изпълнен с всичко до ръба,
само миг и ще се пръсне
Как си част от нещо толкова голямо,
а събрано цялото в една душа?
Никой размер не е от значение
отнесен към безкрайността.

мини

Човек като кутия
Човек като дърво
Създание прекрасно
с божа орисия
Титан по план
боклук по избор

(повече после)

груб садизъм

Каква магия!
Отвън те целувам, а отвътре те руша!
Ръце по кожата ти движа,
с лице под кожата ти влизам.
С дъха горещ света ще заглуша.
Каква магия!

Ако някога бе цяла личност,
сега не си дори половин.
Гладът изяжда първо на човек душата.
Все гладен ти ще си за мен.

През плътта намерих път за по- дълбоко,
но да бях човек, не звяр,
може би за твоето добро щях да помисля.
Но не мисля,
аз не чувствам,
аз не знам.
По рождение аз пътя си намирам,
за да ям.
От теб да ям

случайно да ти мине през главата

Love (real love I mean) is quite like death- it's permanent.

Пия ракия да дезинфекцирам душевните си рани. Ама упорити инфекции, мамка му!

Your life sucks? Try making it suck the right parts of your body so you feel better.

- Does it make you feel bad?
- Worse, it makes me feel nothing.






[old]
В моите юмруци своята истина намирай всяка вечер, докато плътта ти посинее и костта ти стане прах

20

Да имаш съзнание за нещо е едно. Да го чувстваш е друго. Двете не са длъжни да вървят ръка за ръка и ето- в първите часове на 20тата си година аз усетих цялата красота, която премина през мен за последните 6 години. Разгледах стари снимки с приятели и само на приятели, разтворих годишника на гимназията и почувствах как тази Руска, която познавам и обичам умря с тазгодишните абитуриенти. Безброй изключително важни моменти и хора! Нерви, прегръдки, бой и любов, цял един жвот на коридора! Направо буря! Ужасно! Прекрасно! Искам да се вкопча в това минало, не искам то да се връща, не искам да засядам в него- какафонията е пълна.
20- те не те правят по- умерен в емоциите, по- ориентиран в света. 20 е само число. Една двойка, като тези в училищния дневник, с нула отзад. Колко висока летва са те ти сам си определяш. Миналата година като черпех казвах: "Айде, да съм жива и здрава и да доживея 20!"- успях!