Каква магия!
Отвън те целувам, а отвътре те руша!
Ръце по кожата ти движа,
с лице под кожата ти влизам.
С дъха горещ света ще заглуша.
Каква магия!
Ако някога бе цяла личност,
сега не си дори половин.
Гладът изяжда първо на човек душата.
Все гладен ти ще си за мен.
През плътта намерих път за по- дълбоко,
но да бях човек, не звяр,
може би за твоето добро щях да помисля.
Но не мисля,
аз не чувствам,
аз не знам.
По рождение аз пътя си намирам,
за да ям.
От теб да ям
No comments:
Post a Comment