статистически

Не би трябвало да съществувам.
Както и вие.
Но в достатъчно широко вероятностно поле всичко се случва винаги.
Ето ни теб и мен.

до м

дом
пустиня
сред пустинята дърво
голо, чворесто, широко
на клоните му моите мечти
обесени и мъртви
вместо есенни листа




картина от изложбата на някакъв живот.

ще излъжа

Ако кажа, че нещо толкова неочаквано се е случило.


Пълна свобода на изказа.


Дали тези, които чувстват и мислят по-малко от мен са по-добре? На плиткото е по-трудно да се удавиш все пак.


Говориш за любов, когато става дума за изгода. Чувам те отлично.

бо л к а

Болката сякаш не беше толкова лошо явление. Правеше животът разпознаваем, беше стар другар- ужасен човек, но вече си се примирил с него и си свикнал. Търпиш го, даже го търсиш, когато си сред чужди.

н

the fire in my eyes will incinerate your lies, come closer and dip below my skin

спри

Спри да се държиш на повърхността.
Потъни.
Потъни свободно.
Докато не достигнеш водите на спокойствието.

ride the trip

Повечето трип е bad trip, така са ми казвали. Не са ми казали защо тогава обаче ядат гъбите. Но един свят изграден стриктно на логика никога не би могъл да съществува, и вероятно хиляди образовани сърца на доценти и професори са се пукнали в отговор на това разкритие. Някои доценти и професори също използваха дрога, те се помиряваха по-лесно с фактите. 

Случката беше следната- свежа нощ по централните улици на Пловдив, и си пил само малко, защото в джобчето ти дрънкат гъбки и бонбонки, ментови, за дъха. Много добри джаз-фънк дъб-степ миксове, душата ти прелива, прелива навън по паветата и за теб остава все по-малко и трябва да задържиш усещането. Гриз-гриз-гриз и "Чао, аз сега ще се прибирам!" и те хваща трип на път, в идеалната компания- сам. Светът се оцветява и започва да тресе и сградите и теб и дърветата, небето, както си е такова мрачно и забулено от изпарения на фабрики и коли, и изведнъж светва, зад пластовете смог гърмят цветовете на дъгата, всичко би било добре, ако краката те държаха. Но светът тресе и балансът ти е нула, и тогава действително чуваш как дивото зове, вой за бясна паника и с треперещи ръце хвърляш своята раница и олекнал вече тичаш. Някой падащ балкон може да те закове, паважът се надига, дърветата се навеждат да те задържат, а адски бързаш! Без съмнение е второто пришествие, поне за теб, животът свършва и би било страхотно да си си у вас, много по-комфортно! И дишаш с пълни дробове, захвърлил си  и якето и тениската, потиш се и летиш, за да умреш в собственото си легло, ако може, нека да ти е последното желание в този живот. Почваш да плетеш крака и се забавяш, разкопчаваш колана и припкаш някак, остават 2-3 преки, не е много, но всичко е нападателно, дори табелите на улиците, те изобщо на какъв език са написани?! До тук и с тия панталони, до тук и с обувките! Започваш да пляскаш с голи ходила по студената земя и ти се струва, че усещаш слуз, струва ти се, че усещаш мръсотия, пръчки, кабърчета, всякакви чужди тела, но бързаш да умреш в собственото си легло. Пред теб е вратата, нахлуваш, отдавна си приготвил ключа, минаваш по стълбите нагоре като цяло стадо, хлъзгаш се, залиташ, удряш се и се спъваш сам себе си, но си стигнал, сега нека светът се тресе, нека целият да умре! Ужасно си уплашен и същевременно малко не си, спорно е колко може да си смел само по долни гащи, но без да му мислиш плонжираш в леглото, покриваш се, издишаш и времето продължава да тече.

След неопределен брой часове светът не е свършил, ти не си мъртъв, но си все още у вас и по боксерки. Почти осъзнат, излизаш навън пак по боксерки и домашни чехли, 2-3 преки по надолу намираш панталоните и обувките си, другото нямаш представа къде е. Тръгваш обратно, поглеждаш надолу "Апф, аз съм по гащи, да" и продължаваш обратно към дома.

ghost

призрак в стъклена кутия
с тежък тежък похлупак
декорация за бялата ти стая
в прах, забрава, в мрак.
сложен тук за радост на окото
и лишен от собствен глас
драскам, пискам, искам да пробия
кожата ти да докосна
и да издълбая път до твоето сърце
павиран от двете ми ръце
с моето "аз" да циментирам "нас"
блед дух в стъклена кутия
а над мен велик портрет
на минало непрежалимо
и аз ставам все по-блед и все по-блед
богатството ми е непреброимо
но за слепите очи е само смет
предлагам ти го с пълни шепи
а ти зяпаш все любимия потрет
аз съм част от празното пространство
...

g

You're trying to make a mom out of daddy's little whore.

drunk ppl cant

Пияните не можели да стрелят. Дрън-дрън. Понякога алкохолът помага на концентрацията и дори е причина за точният мерник.  Но затова друг път.

За толкова неща фантазираше, повечето събития в живота й се бяха случили поне по 3 пъти, някои не се бяха случили изобщо, но се преиграваха на ум. Всичко беше предвидено, недостатъците бяха изгладени идеално с ютия като юридическа риза, а главата й не съдържаше и грам въображение. Театърът на съзнанието й беше в отпуска, цялото същество беше подчинено на целта, и само стремежът за изпълнението й беше обсебил тялото й и го движеше. Съвсем малко повече от машина, само защото в дъното на целия алгоритъм стоеше травма- дълбока гнойна дупка отворена от камък, метнат без много старание и мисъл.

След час. Без рискове, Провидението не трябваше да се намесва в чужда полза.

Тъмнината беше гъста. Неподвижно чакаше. Петнайсет минути. Нямаше напрежение.

Той вадеше ключовете си отрано, познаваше навиците, и ги чу да издрънчават. Приготви се. Той се вмъкна във входа без да затваря, а по петите му имаше втора сянка. Две крачки навътре във входа и тя свирна, той се обърна. Не се поколеба, не трепна, не помисли. Натисна спусъка и пръсна коляното му на парчета. Конският рев оглуши целият вход, целият квартал, вселената, всичко от тук до Андромеда и отвъд. Замръзна да се наслади на болката му, но не изпита нищо. Времето беше спряло да тече равномерно. Стъклените очи гледаха локвата кръв, треперещото осакатено тяло отсреща и нямаше емоция, тялото й дори не можеше да си спомни какво бяха чувствата. Две секунди преминаха като минута, за него като миг, парализиран от шок и болка не можа да реагира. Искаше, не можа. Не отекваше "Защо?" , но "защо" беше все пак там, в черепа му. Успя само да погледне насреща. Ако видеше кой е, може би щеше да види и защо. Но там имаше само сянка. Голяма ли беше или малка? Мъжка или женска? Входът беше тъмен, отвън уличната лампа не работеше, другата беше далеч. Отговор нямаше и двете секунди бяха преминали. Сянката се раздвижи. Тихо и със зверско спокойствие простреля и другото коляно. 

Шест секунди. Минаха като 3 минути. Още никой не беше успял да излезе. Метна картичка на земята с флоуресцентен надпис.

"Танцувай ми."

Той прочете, вдигна очи и нямаше никого насреща. Нямаше и сирени. Никой не беше излязъл още на помощ.

- ПОМОЩ! ПОМОЩ, ПОМОГНЕТЕ МИ! КЪРВЯЯЯ! ЩЕ УМРА, ПОМОГНЕТЕ МИ!

Никой. Досети се защо и добави:

- ИЗБЯГА! САМ СЪМ, САМ СЪМ, ЕЛАТЕ! ПОМОЩ!

Сирени разцепиха въздуха, значи все пак някой беше чул и беше позвънил, още преди минути! Защо никой не слизаше? Беше сам в черната празнина и различаваше тук там кръвта си по случайни изгубени отблясъци, и заплака като малко дете, заплака от ужас, не от болка, заплака потресен от собствената си уязвимост и самота. Тогава някой влетя през вратата, светна с телефона си и ахна. Свали шала си и превърза едното коляно, свали блузата си и превърза другото. Хвана го за ръка без нищо да каже и седна в кръвта до него. Сирените виеха, той плачеше, а тя беше толкова топла.

knowledge

Знанието те поквари най-много от всичко.

sometimes

being a cruel bitch seems like the only option.

всяка вечер

всяка вечер заедно

в твоята коса

светът е тихо място

с език в уста

под наем за нощта

очите ти са блато

давя се в калта

кожата студено злато

мога ли да спра

лъжа без уста,

без думи, нито звук

всяка вечер заедно

мир за моята душа

мъничко компанията

за моята самота

обич

обич

обожание

канибализъм

погълни ме цял

разкъсай мен-

месото ми, без жал,

уникална

свята

само моя на света

ти, аз свит във твоята коса

една машина за лъжа

изплашена, сломена

крада по малко топлина

не искам да те нараня

но пак ще го направя

ти си толкова красива

как да устоя?

.

всичките сълзи не носят нищо
само очите ме болят

men

А.
Б.
В.
Г.
Д.

the men in my life that helped me learn a lot about people and how they interact
though it was not their intention

rhythm of the rain

Let's blaze, what a way to escape
What's a way for you to waste away your days of mistakes?
Eyes glossy, glazed-over like, donuts and cakes
You're happy with somebody so you wish and hope that it's fate
But what if it's fake? Hell of a scam, the whole time
All for the pie, you know, key lime
If it all ended today, at least you tried
It was a nice ride, time to go inside
Yourself and take a look at the person and how it's hurtin'
like how could somebody love you for years and then desert ya
What's the whole purpose? Experience of learnin?
Exterior is strong but inside you're certainly burnin'
Take two of these that's the remedy for anything
You could be happy or else, at least pretend to be
Own biggest enemy, killin' self slow
They tell you hold on loose but never let go

[Tunji - V2]

I still remember the first time I realized that life wasn't picture perfect
My father packing up his things to leave his kids deserted
The rain reflecting off the windows as it hit the surface
I wonder if he thinks the shit was worth it
As I sit here and write another one
Puffin on another blunt
Zonin til' my buzz is done
Proud to be my mother's son
See, she taught me to always be calm and pensive
And live my life without ever regrettin mistakes and consequences
My strongest lessons as a young fella
You see I've done hella runnin through the rain with no umbrella
But no complainin it just forced us to become better
Wintertime - one sweater
Dinnertime - crumbs fed us
I sit and think about the wisdom that I've gained
Reminiscin as I listen to the rhythm of the rain
I'm driven and persistent with my vision and my aim
If I did it all again I would live this all the same

[Kno - V3]

I'm storm chasin
And she's an F-5 with a sex drive that'll leave me tied to her bedside
Hurricane hips, stoppin all progression
Serotonin levels drop, tropical depression
She is my professor and I've been taught a lesson
That in the eye of the storm the pressures barometric
She knows I'm wary of her gameplan
But when she gambles she can count on me
I'm her Rain Man
Damn shame man, the fly stewardess
Mental turbulence, head off in the cumulus
Blamin the weather or whatever for her moodiness
My main star but I'm barely on her radar
And so my heart sinks - or the pain floats
I'm in a shitstorm, shoulda wore a raincoat
The clouds break and I can tell its over
Cus she's my sunshine but I'm catchin melanoma.

липса

липсващо парче
номер две

да се добави във време подходящо за без публика.

не

Не съм тръгнал да ви убеждавам, че истинска любов няма. Това са глупости. Няма да ме чуете да обяснявам как е невъзможно или невероятно да сте заедно завинаги. Само ще почакам. Наречете ме песимист, но ще сбъркате. Никой друг не чака с такава надежда да сгреши.

липса

липсващо парче преди предните две.

л

Всяка голяма любов в наше време раждаше призраци. Защото хората не умееха да обичат особено добре, не бяха и особено честни или благородни. Но умееха да страдат и да се самосъжаляват за изгубеното до края на света. Дори да го правеха тайно.

х

- Спри! Погледни ме! - и я хвана отстрани на раменете, но залитна сам, защото беше много пиян и беше изпушил няколко джойнта.
- Слушай...,- потрепна, заклати се, но се съсредоточи върху лицето й и го каза.
- Обичам те!...Не съм го казвал скоро на някого, обичам те! Не очаквам да ми отвърнеш.

d

думите не са истина, но в началото бе словото.

у

your great complexity is lost to the primal urges.

remember

remember how I almost murdered you with orgasms?
I should've finished the job.

you were

You were my sun. I stood in you until you gave me cancer.

don't need

I don't need you to be interested in me. I will remain the same great person without your eyes gazing over me. But maybe it is you who needs to be interested in me.

purpose

I am not here just to tell you how shitty this world is, but to show you how beautiful you can make it.

a little scared lonely monkey

Liar, liar!
Pants on fire!

Sugar-coated bullshit is still bullshit, it stinks and I can smell it all over you.


Нямам нищо против да не отговарям на стандартите на този свят.


use love and failure, don't let them abuse you.


to all those who brought me pain, I can't say "thanks" though pain spurred growth- but that's my fault, not your intent. you never wanted anything good for me, I did- and I achieved it. so thanks to me.


Всичко, което правим е преходно, също като любовта ни, струва ли си едното повече от другото? Ще кажете, ако построиш мост, той ще служи на хиляди хора с векове! Да, но след хилядолетие пак ще е прах. Броя години ли определя смисъла и стойността? Защото времето е безразлично към всичко, което правим.


Ще говоря с гласа на десетки хора, ще изпробвам десетки лица. Ще изпиша вашият живот и ще ви дам да го прочетете, по-точен образ ще бъде от този в огледало, и може би най-накрая сами ще се разберете.

rrrrrrrandom

your girl is hungry
I can see it in her eyes
she's staring at my ass
like she wants to take a bite


Do you remember life after death?



повърхностен поради своята задълбоченост. задълбочен, за да прикрие своята посредственост.


what lies beneath
eyes so sweet?
cheating and lies
and all other vice.



...И тя прозря- смъртта беше точно толкова безсмислена, колкото и живота.



пари като вестници. хора като вестници.

върт

Животът приличаше на въртележка- не отиваше никъде, само правеше кръгове. Като евтини електрически играчки ние чакаме да ни свършат батериите, иначе и без нас въртележката ще продължи, само ние няма вече да сме част от нея. Смисъл от цялата работа нямаше, който твърдеше обратното или се лъжеше или мислеше на дребно. Последната тактика беше полезна, ако желаеш да се прикрепиш някак към живота. За някой хубавото ядене и ваканциите бяха достатъчни. Не и за Джули, на нея никога нищо не й стигаше, за да е доволна и спокойна. Външният свят беше ужасен. Във вътрешният качили беше по-уютно, понякога, но тя не успяваше да се задържи в нито един от двата. Някога се запита смисълът на живота не е именно страданието. Разни хора уж се поучаваха от него, разни хора- не, които успяваха трупаха опит и минаваха нивото, и така докато превъртят играта, но какво изобщо значеше това превъртане? Доказателства за него, ако изобщо съществуваха, убягваха и на ума и на окото. Замисли се по-дълбоко, после по-плитко, пак по-дълбоко- и така много пъти. Смисълът, хипотетично, беше страданието, и научаването на земни уроци, според тукашните обстоятелства, важащи само за Земята. Какво ще правим с тези знания и способности отвъд? За какво са потребни? Джули се съмняваше отвъд изобщо да я чака нещо. Не вярваше и че някой може да прескочи до там по-добър. Смъртта беше точно толкова безсмислена, колкото и животът. Изход нямаше. Никакво спасение. Дори когато твоите батерии свършат и угаснат въртележката се върти, а и се возиш на нея. Кръговрат от дребни занимания, радости, скръб и толкова много унижение. Джули реши, че най-надеждното спасение за душата й е да пренебрегне този свят- и животът, и смъртта; да се издигне над всико- еднакво и над щастието и над скръбта.

Ако  отвъдният свят е като Земята, то смъртта определено нямаше смисъл. Ако страданието трябваше да ни научи на доброта, от болката да излезе красота, то Животът- машината за целта, не ставаше. Имаше фундаментална грешка. Какъв"интелигентен дизайн"? Кой го вижда това нещо? Сигурно е късеглед или препил със солена вода! Милиарди парченца не си пасваха- и в тъпото ежедневие, и в точните науки дори. Имаше pi, e, i- по какъв начин това е интелигентно? Ние ли сме неестествени или самият живот е? Част от схемата на машината липсваше или никога не е била там. Чарковете са нещастни, а вярват, че им се полага обратното. Лъжите ни помагат да оцелеем. Понякога ни карат да се убиваме, но отстъпи три крачки назад и се вгледай. Всичките форми на лъжите са така дълбоко  заложени в материята, антиматерията, метаматерията, каквото искаш, че без тях трайно съществуване е невъзможно. Истината не ражда живот.

вфаж а

Това, което се случи беше следното:...БЯЛА МЪГЛА.
Главата беше празна като предизборни обещания. И градът беше непознат. Джули, къде си?

не

Не, не искам да кажа, че не съществува уникален и незаменим човек, някой, за когото си струва да страдаш, това би било прекалено зряло. Но допуснал ли си, че това може да е съвсем различен човек, от този, който ти си нарочил? Да, нарочил, натоварил с бремето на велики надежди. Ако грешиш, то е за собствена сметка.

момомммом

"Трябва да платя детската градина. Може би водата след седмица. Ако проклетото леке не се разболее всичко ще е добре. Повече праз и леща и всичко ще е добре."

Слепоочията пулсираха протестно срещу тази самозаблуда. Очите бяха напрегнати, пронизващи, две черни бездънни копия-очи, пълни предимно с нищо като Вселената. Лудост.

"Животът ти е нищо. Животът ти е пропилян. Убий това дете и бягай. Убий го."

Малкото нещо гледаше с невинно очакване. Най-омразният й поглед.

"Какво ме гледаш! Какво искаш още!"бяха думите залостени като затворници зад двата реда зъби. Дребното човече с малките си крака напъхани в малките обувки чакаше за всичко от нея. Ако не беше тя нямаше дори да се реше! Или го беше страх да мръдне, или само правеше глупости. Как, по силите на какви закони от тази ларва щеше да стане човек? Нямаше и 30 години, а чувстваше животът си отровен. Родният й град изглеждаше като клетка, отлетелите й мечти бяха извън нея, свободни, и тя не можеше да ги стигне. Картините пред нея бяха само в сиво и кафяво, а детето вкопчено в ръката й по нищо не се отличаваше от камък окачен на врата удавник. Тя определено се давеше. Мъчителни часове всеки ден, прекарани в съжаление, себеомраза, нервни  тикове, задушаващо отчаяние- за да диша беше минала на автопилот. Автопилотите нямат стремежи, мечти, желания, те изпълняват минималния си базов алгоритъм, който има една цел- да останат всички на борда живи. Нищо повече от това. Пред себе си обаче тя си признаваше, че често иска да не е жива, да изключи автопилота. После поглеждаше детската ръчичка, която презираше, мушната в нейната собствена. Оставяше автопилотът включен. Повече не можеше.

ффс

Съществуването няма особен смисъл. Всичко го отричаха.

ссссссх

Сексът беше само част от проблема. Ако не вървеше- беше сериозно, ако беше страхотен- то не беше напълно достатъчно.

Джули осъзнаваше, че е отвъд лудостта, че е ненормално, и искаше да стигне дори по-далеч. Беше и любов и убийство. Тънката червена линия между двете понякога не се виждаше. На затворена врата върлуваха, докъдето въображението се простира и тялото ще позволи, но когато Шон искаше да правят любов беше различно. Държеше да е отгоре, вплиташе пръсти в нейните и притискаше дланите й в леглото. Тя впиваше и усукваше крака около тялото му, знаеше, че му харесва, но понякога своеволно го стягаше колкото може. Нарочно. Изучаваше лицето му, искаше да види колко болка ще понесе, ще трепне ли, ще му хареса ли и на него объркването на грубост и нежност. 

Шон отказваше да свали златното си кръстче. Джули тихо се ядосваше. Иисус, символът, нямаше място там. Никой от двамата не практикуваше кръщелната си религия. Струваше й се неправилно това кръстче. В протест тя се опитваше да го лапне. Заплиташе го с език, захапваше го със зъби и дърпаше, смучеше, искаше да го скъса и да го хвърли в другия край на стаята. В такива случаи Шон издърпваше кръстчето от устата й и го мяташе на обратната страна врата си. След няколко минути пак провисваше отпред. Повечето проблеми на света хората решаваха така- за 5 минути. 

Превъртаме назад. Много преди спалнята.

афавое

Наблюдавах съдбите им още от самото начало. Знаех отнякъде, че ще се срещнат. Не, аз не съм Господ. Аз съм просто мъртъв, а тук нямаме телевизия.

не се притеснявай

тези глупости тук никой не ги чете.
само А.N. , който е побъркан и е в Америка.
мног рядко някой друг. на 3-5 месеца.
погрижила съм се за това.
спокойно.
никой нищо не знае.
не знае кое точно съм аз и кое само фантазиите ми
които винаги ще са само фантазии.
не биха прелели в реалния свят.
спокойно.
анонимността на всички недействителни лица и събития е гарантирана.

m

Джули се роди през нощта. Беше първо дете и се появи преди да мине първият час на първият понеделник на юни. Баща й остави младата си жена в отделението и се прибра да спи. Очакваше да отнеме време, но раждането се случи бързо, Джули проплака и следващите години още много пъти надаваше рев. Родителите й не разбираха защо. Опитваха всичко. Не можеха да я успокоят, все едно това дете не понасяше самият свят- почти не яде, почти не спи. Ако изобщо задремеше, винаги беше само навън. Нямаше обриви или асфикция, но симптомите сочеха алергия към живота. Цели нощи бебето плачеше неутешимо. Хората бързо намразват пречките, дори сами да са ги родили. На десетия ден от прибирането на пеленачето у дома от болницата, бащата се опита да го изхвърли от прозореца.

[...]

к

Когато си влюбен няма нещо по-ужасно от здравият разум на  другите хора.

нжапмПОВ

Няма особен смисъл да се гордееш с моралността си. Какво е моралът- купчина условни закони вариращи според обществото. Те са просто правила, и единственият им смисъл е да ни направят поносими един за друг, за да не се избием до крак. Спорно е до колко подобен фатален за човечеството изход би бил всъщност трагичен. Досега няма научни доказателства друг животински вид освен хората да разпознава трагедията. Без нас и тя не съществува. Чакаме още резултати.

Обаче в детската градина е друго. Там не важат точно правилата на джунглата, но не важат и тези на възрастните. В аморфната среда на общество от малчугани проблясва суровата природа, и както на Кралят му бе посочено,че е гол, така на по-грозните и тихите им се показва как са по-малко хора. Справедливо беше, че може да пробваш да си отвоюваш правата обратно. Ето например ако нещо не ти се дава, може да опиташ да го вземеш насила. Ако успееш, всичко е наред, амо трябва да го опазиш. Получил си каквото желаеш. После обаче идва някой възрастен и ти казва, че не бива така. Защо? Защото е лошо. Но ти се чувстваш добре. Друг обаче се чувства ужасно. Ти не си сигурен какво на свой ред да изпиташ, едни усещат, че се очаква да са гузни, тъжни, други просто не разбират. Сещаш се- много е лесно, не трябва да те хващат.

гггг

Утро свежо и прекрасно, като детски очи, лишено от мирис и шум на коли, лишено от напрежение и лишено от срам. Поредното, което той прекара сам.

Да си сам не е нещо страшно, особено ако не си жена и не е нощ. Виж, самотата- това е друго. Понякога я чувстваше все едно го ядат червеи, друг път просто задраскваше всички тия човешки желания, които го мъчеха, обявяваше ги за глупости и се хващаше на работа. В работата намираше толкова истина, колкото други намираха в любовта (дори да не я бяха изпитвали). През уикенда работеше дори повече. Ходеше при приятели и поправяше каквото е нужно в дома им, боядисваше, носеше тежко, всичко, което е нужно, за да е зает и обичан. Всъщност приятелите му ставаха все по-малко и за него бе по-трудно да намира задачи за събота и неделя. А хората казват, че работата край няма. Понякога си мислеше за Джули и гледаше снимката им отляво на компютъра. Много по-рядко мислеше за Шон и винаги челюстите му се стягаха и стриваха зъбите му едни в други. Шон...големите обещания и големите разочарования. Джули щастлива ли е? Моля се на Бог да е щастлива.

rrrrr

Не е нужно светът да е безмерно голям. Проблемът на някои е, че го искат, на други, че си мислят така и това ги смазва. А на трети, че се опитват да стеснят целият свят само до един единствен човек.

ffff

Първият опит на Шон да умре беше при раждането. Подрани с 25 дена, но добри лекари го принудиха да диша и го настаниха на хотелски начала в един кувьоз за месец. Мозъкът на майка му окончателно се пропука от ужас. Цепнатината го разсече в дълбочина, почти изцяло, и пусна малки клончета навсякъде. Спорно е дали Шон е трябвало да е жив или мъртъв, но още от този първи ден със Смъртта започнаха да се надпреварват. Тя ли се гавреше с него или той действително й убягваше? Всеки имаше свое мнение по въпроса, а Истината я нямаше никаква.
Но Шон реши да се бунтува. Когато заплахата от болка и смърт липсваше той се подпалваше и протестираше срещу каквото може, нараняваше който беше наоколо. Шон беше много хитър и коварен без да го осъзнава. Ако някой ден се погледнеше в огледалото и видеше себе си, какъвто е, образът му отвръщаше с омраза и Шон я отразяваше.

пробивам странници със топлите очи

пращам им сигнали "помогни ми"

но няма кой да ме спаси

моля те качи ме на ракета

нека излети

стратосферата като пробием

и светът ще се успокои

you

you sound so freaking cute I wanna murder you
because I've seen the monster in you, bitch.
soulmates, beauty, zen.
fucking, being appeased, doing what you want.

sometimes I hate the first thing I see in the morning.
so people don't even suspect I'm such a loving soul.

очи като коприва

очи като коприва

погледът ти жили

покрива ме с следи

на хиляди парчета ме разбива

и във всяко се оглеждаш ти

смразяващо-кръвта красива

жива-мъртва

дива

полудяла цялата от смут

колко този свят е груб

не, това не ти отива

унижението

скръбта

преминал е сезона

модата е нова

на главата с лъвска грива

ще царуваш

ще си винаги на власт

и законът ще е твоят глас

аз ще следвам

роб щастлив на този свят

пръв, единствен и последен

завинаги обсебен

от смисълът на твоят дъх

целувки и прегръдки за всичките прекрасни хора

човек като мъничко чудо

ако ми бяха казали

не бих повярвал, че те има

толкова прекрасен

няма място в този свят

сърце, което да те побере

очи да те прегърнат

ръце да те придържат

на въжето на километри над земята

винаги във равновесие

устните рисуват думи

без мастило върху кожа

чиста, бяла, скрила

хилядите белези

изсечени в душа като море

ако можех в теб да се удавя

ще се давя всеки ден

ще се давя с часове

болезнена наслада

друга по-голяма няма

да изгубя себе си

във твоето лице

спасение е и заблуда

хванати ръце в ръце

нека си направим мъничко дете

и чрез неговите грехове

ще разберем човечеството

без човечеството да ни разбере

преди години

преди светът да издере

грозни белези по моето лице

пак бих те оценила

горещите очи

нажежени от сърце, 

което може само да гори

самота

Самота. Самота навсякъде, прикрита със секс. Крещеше като подивяла жена от целия свят- музиката, рекламите, филмите, снимките, простият живот загнездил се в кафенетата и дискотеките, специалните клубове и баровете. Колосална самота на земя със 7, 000 , 000 , 000 души. Защото и за тях, както за Джули, числата удряха глухо и отзвукът бързо се губеше. Зловещата дупка беше прикрита с  тънък тапет от секс и насилие.

Джули виждаше и не смяташе, че помага.

Шон също виждаше, но искаше да опита. Нямаше по-добри идеи и драматичността го очароваше, падението беше нужният адреналин, за да продължи да диша още ден, още два. Колкото е нужно.

xoxo

Вдъхна от второто кафе за сутринта. Миришеше на сгур. Три захарчета щяха да маскират истината, а захарта беше поредната заблуда на ума, която да направи животът по- поносим. И тя си теглеше цената на духа и портфейла. Майката на Джули никога не пиеше кафето със захар. Никога. Нито Джули, нито баща й разбираха как успява и дори е доволна.

Джули също така не разбираше как очите й не бяха изсъхнали, нито как все още не е изтръпнала в безчувственост към всяка земна болка. Човешкият ум, апаратът издигнат на пиедестал като причина за величието на хората, се оказа удивително ограничен и непроницателен. Или по-скоро почти никой не развиваше способността да го ползва. Компютрите страдаха от същата съдба, и тя им съчувстваше. Джули отдавна беше решила, че за повечето народ е достатъчно да са сити, дори натъпкани с боклук, да им е топло и да има къде и с кого да спят, дори този човек да не се различава по значението си за тях от кифла с мармалад за закуска. 

Второто кафе беше каприз. В момента упояващото действие на успокоителните й беше извинение за него, но истината беше, че е каприз. Поредният малък начин да се убива тайно и на мини-порции, както капката дълбае камъка. Джули си беше обещала, че никога няма да отнеме животът си, но сама се опитваше да измами собствената си система. 

Вкусът на сгур беше маскиран със захар, почти не се усещаше, но тя имаше всевиждащо око, винаги знаеше, когато тя самата или някой друг я баламосва. 

Беше самотна, вече отвъд ръба на здравият разум, отдавна беше преминала границата, но с кутре се беше закачила за нея, просто за да не забрави къде е, ако някога реши да се върне. Проблемът беше, че това нямаше как да се случи. 

Джули беше едновременно сама и самотна и обичана до лудост от поне трима, обожавана от още толкова, и желана от дузини. Тези факти удряха глухо в главата й, "Да, така е." си повтаряше тя и все едно не бе казала нищо. Вътрешният й немир оставаше непроменен от числата и фактите.

Любимите й занимания бяха да обикаля и търси, да реди думички и да чертае линии, да открива грацията и силата в тялото си. На улицата в неделя сутрин Джули беше тази, която почти крещи, с цяло тяло и цяло сърце, крещи всичко, в което вярва и върви по слушалките, и нямаше значение колко случайни хора ще я помислят за откачена. Те нямаха лица, имена, личности, те нямаха отзвук в живота й и тя не им позволяваше техните очаквания да го диктуват. В неделя сутрин хората са мързеливи, Джули предвиждаше НИЩО да се случи. Точно след няколко минути обаче светът щеше да спре. 

Обратно към предишни моменти.

чуждо

[2:23:30 AM] : gnii si na spokoistvie
[2:24:09 AM] : v smisyl sled kato reagirash po toq nachin na nqkakyv shiban napisan text i to ot men
[2:24:22 AM] : kvo moga da ti pojealaq osven reditza holandski psuvni (v prevod)
[2:24:34 AM] : hvani rak, hvani chuma, hvani tif, hvani spin
[2:24:35 AM] : gnii
[2:24:36 AM] : i drugi



измеренията на "истинската любов" са много и неведоми.

нищо

любов като убийство

любов като безсмъртие

полет

който да те отнесе

до слънцето

над всички ветрове

над мръсотията на хиляди лица

безлични

нулево различни

обичай ме

сърцето ти ще рециклирам

нека от боклук 

получим пак хартия

на чист лист да напишем

всичко най-красиво

имаш

имаш ме изцяло

докато любовта ни раздели

каквото липсва в моето сърце

ще го направя с двете си ръце

ще рисувам твоето лице

докато се гравира

зад затворените ми очи

защото във война и във любов

се влиза с цяло тяло

докато не изгориш

I'm glad

"you have an amazing talent and I'm glad people can see it and connect with you on different levels"

do I live for this bullshit of a social contact and acceptance? is it like success, is it heart-warming?
for how long?


this pit is so deep, I must've fallen in it during dark, I would never make such a mistake at daytime.


People thought I was born a woman. Early-on I tried to show them otherwise.
I was not born anything in particular. I was born a human. Not even a real person for the first dozen years. My cushy insides where still not battered into shape by beatings, tears, love, hobbies, curiosity, disappointments, habits.
Today I do not have the shape of woman. I do not have the shape of man.
I'm just as hungry and lonely as all of you, or maybe even more.
Too broken for stability in a couple, and too fragile to remain alone.
I'm just as hungry and lonely as all of you, or maybe even more.
I wouldn't eat you though. My belly is shut and my mouth is sewn.
You disgusted me deeply a long time ago and I am still fearful of your taste.
You taste like love, you taste like cancer.
I do not always tell the difference.
Do you have the answer?




I love you.
Don't ever fucking question that.

loved you and everyday was Christmas baby

(преждевременната смърт на една нова любов или продължение на стара агония? питам се, но знам, че нямаше по-добро развитие на събитията.)


няма незаменими хора. 7 , 000 , 000 , 000 сме
колко нули само!
има, има за всеки от нас по стотици, в обозримо разстояние.
ти не си незаменим, аз не съм незаменима.
просто понякога трябва повече търсене.
разполагам с още много математика и гола статистика,
за да се убедя, че любовта не трябва да изсмуче и последната ми капка живот.
за да се убедя, че не бива да умирам за КОГОТО И ДА Е.
все още не.

начало

Още един тласък, едно движение и последва взрив, който изстреля Бъдещето, което после щяха да нарекат Шон. Щяха да са му нужни още ден-два докато достигне първата си цел и се пребори за нея, но това щеше да е само началото на още девет месеца борба, а после на още години. Шон не знаеше това, винаги очакваше нещо различно след финиш линията и се стремеше с невероятно щастие и целенасоченост. След девет месеца щеше да пророни първата си сълза.

По това време Джули вече плачеше за хиляден път. Тя беше на две годинки.

do the right things

the "right way" has lulled me into complacency or apathy. it's hard to tell the difference with the 9 to 6 lifestyle.

------------

if the ego is the source of all of my problems, what is the source of my "self"? is IT that you want removed?


------------

we must not know what is beyond this life, because it will give us the power to cheat the game. after all, we can quit, we can take the life away from our bodies.


------------

"Целият смисъл на съществуването е да обичаш някой, който заслужава да бъде обичан."
така ли, Кърт? така ли...посочи ми кой ме заслужава!


-----------

How about I pretend you didn't hurt me...I think I lie to myself more than you lie to me.


-----------

Разбираме, че е любов, когато скуката е желана и дори достатъчна ли? Ужас...

spill love on me with every breath

adore me more than life

and drown into my depth

breathing

breathing out puddles of love

spilled on the streets

wasted on no-one

wasted in space

don't ever fucking question that

I love you, don't ever fucking question that,
that's why we'll probably never get along.
if I was better at finding the right words to say, I wouldn't need to write
these mother fucking songs.

(нека се знае, а кой/кои е без значение)

важното е да се обичаме