ghost

призрак в стъклена кутия
с тежък тежък похлупак
декорация за бялата ти стая
в прах, забрава, в мрак.
сложен тук за радост на окото
и лишен от собствен глас
драскам, пискам, искам да пробия
кожата ти да докосна
и да издълбая път до твоето сърце
павиран от двете ми ръце
с моето "аз" да циментирам "нас"
блед дух в стъклена кутия
а над мен велик портрет
на минало непрежалимо
и аз ставам все по-блед и все по-блед
богатството ми е непреброимо
но за слепите очи е само смет
предлагам ти го с пълни шепи
а ти зяпаш все любимия потрет
аз съм част от празното пространство
...