човек като мъничко чудо
ако ми бяха казали
не бих повярвал, че те има
толкова прекрасен
няма място в този свят
сърце, което да те побере
очи да те прегърнат
ръце да те придържат
на въжето на километри над земята
винаги във равновесие
устните рисуват думи
без мастило върху кожа
чиста, бяла, скрила
хилядите белези
изсечени в душа като море
ако можех в теб да се удавя
ще се давя всеки ден
ще се давя с часове
болезнена наслада
друга по-голяма няма
да изгубя себе си
във твоето лице
спасение е и заблуда
хванати ръце в ръце
нека си направим мъничко дете
и чрез неговите грехове
ще разберем човечеството
без човечеството да ни разбере
преди години
преди светът да издере
грозни белези по моето лице
пак бих те оценила
горещите очи
нажежени от сърце,
което може само да гори
No comments:
Post a Comment