ride the trip

Повечето трип е bad trip, така са ми казвали. Не са ми казали защо тогава обаче ядат гъбите. Но един свят изграден стриктно на логика никога не би могъл да съществува, и вероятно хиляди образовани сърца на доценти и професори са се пукнали в отговор на това разкритие. Някои доценти и професори също използваха дрога, те се помиряваха по-лесно с фактите. 

Случката беше следната- свежа нощ по централните улици на Пловдив, и си пил само малко, защото в джобчето ти дрънкат гъбки и бонбонки, ментови, за дъха. Много добри джаз-фънк дъб-степ миксове, душата ти прелива, прелива навън по паветата и за теб остава все по-малко и трябва да задържиш усещането. Гриз-гриз-гриз и "Чао, аз сега ще се прибирам!" и те хваща трип на път, в идеалната компания- сам. Светът се оцветява и започва да тресе и сградите и теб и дърветата, небето, както си е такова мрачно и забулено от изпарения на фабрики и коли, и изведнъж светва, зад пластовете смог гърмят цветовете на дъгата, всичко би било добре, ако краката те държаха. Но светът тресе и балансът ти е нула, и тогава действително чуваш как дивото зове, вой за бясна паника и с треперещи ръце хвърляш своята раница и олекнал вече тичаш. Някой падащ балкон може да те закове, паважът се надига, дърветата се навеждат да те задържат, а адски бързаш! Без съмнение е второто пришествие, поне за теб, животът свършва и би било страхотно да си си у вас, много по-комфортно! И дишаш с пълни дробове, захвърлил си  и якето и тениската, потиш се и летиш, за да умреш в собственото си легло, ако може, нека да ти е последното желание в този живот. Почваш да плетеш крака и се забавяш, разкопчаваш колана и припкаш някак, остават 2-3 преки, не е много, но всичко е нападателно, дори табелите на улиците, те изобщо на какъв език са написани?! До тук и с тия панталони, до тук и с обувките! Започваш да пляскаш с голи ходила по студената земя и ти се струва, че усещаш слуз, струва ти се, че усещаш мръсотия, пръчки, кабърчета, всякакви чужди тела, но бързаш да умреш в собственото си легло. Пред теб е вратата, нахлуваш, отдавна си приготвил ключа, минаваш по стълбите нагоре като цяло стадо, хлъзгаш се, залиташ, удряш се и се спъваш сам себе си, но си стигнал, сега нека светът се тресе, нека целият да умре! Ужасно си уплашен и същевременно малко не си, спорно е колко може да си смел само по долни гащи, но без да му мислиш плонжираш в леглото, покриваш се, издишаш и времето продължава да тече.

След неопределен брой часове светът не е свършил, ти не си мъртъв, но си все още у вас и по боксерки. Почти осъзнат, излизаш навън пак по боксерки и домашни чехли, 2-3 преки по надолу намираш панталоните и обувките си, другото нямаш представа къде е. Тръгваш обратно, поглеждаш надолу "Апф, аз съм по гащи, да" и продължаваш обратно към дома.