ссссссх

Сексът беше само част от проблема. Ако не вървеше- беше сериозно, ако беше страхотен- то не беше напълно достатъчно.

Джули осъзнаваше, че е отвъд лудостта, че е ненормално, и искаше да стигне дори по-далеч. Беше и любов и убийство. Тънката червена линия между двете понякога не се виждаше. На затворена врата върлуваха, докъдето въображението се простира и тялото ще позволи, но когато Шон искаше да правят любов беше различно. Държеше да е отгоре, вплиташе пръсти в нейните и притискаше дланите й в леглото. Тя впиваше и усукваше крака около тялото му, знаеше, че му харесва, но понякога своеволно го стягаше колкото може. Нарочно. Изучаваше лицето му, искаше да види колко болка ще понесе, ще трепне ли, ще му хареса ли и на него объркването на грубост и нежност. 

Шон отказваше да свали златното си кръстче. Джули тихо се ядосваше. Иисус, символът, нямаше място там. Никой от двамата не практикуваше кръщелната си религия. Струваше й се неправилно това кръстче. В протест тя се опитваше да го лапне. Заплиташе го с език, захапваше го със зъби и дърпаше, смучеше, искаше да го скъса и да го хвърли в другия край на стаята. В такива случаи Шон издърпваше кръстчето от устата й и го мяташе на обратната страна врата си. След няколко минути пак провисваше отпред. Повечето проблеми на света хората решаваха така- за 5 минути. 

Превъртаме назад. Много преди спалнята.