гггг

Утро свежо и прекрасно, като детски очи, лишено от мирис и шум на коли, лишено от напрежение и лишено от срам. Поредното, което той прекара сам.

Да си сам не е нещо страшно, особено ако не си жена и не е нощ. Виж, самотата- това е друго. Понякога я чувстваше все едно го ядат червеи, друг път просто задраскваше всички тия човешки желания, които го мъчеха, обявяваше ги за глупости и се хващаше на работа. В работата намираше толкова истина, колкото други намираха в любовта (дори да не я бяха изпитвали). През уикенда работеше дори повече. Ходеше при приятели и поправяше каквото е нужно в дома им, боядисваше, носеше тежко, всичко, което е нужно, за да е зает и обичан. Всъщност приятелите му ставаха все по-малко и за него бе по-трудно да намира задачи за събота и неделя. А хората казват, че работата край няма. Понякога си мислеше за Джули и гледаше снимката им отляво на компютъра. Много по-рядко мислеше за Шон и винаги челюстите му се стягаха и стриваха зъбите му едни в други. Шон...големите обещания и големите разочарования. Джули щастлива ли е? Моля се на Бог да е щастлива.