върт

Животът приличаше на въртележка- не отиваше никъде, само правеше кръгове. Като евтини електрически играчки ние чакаме да ни свършат батериите, иначе и без нас въртележката ще продължи, само ние няма вече да сме част от нея. Смисъл от цялата работа нямаше, който твърдеше обратното или се лъжеше или мислеше на дребно. Последната тактика беше полезна, ако желаеш да се прикрепиш някак към живота. За някой хубавото ядене и ваканциите бяха достатъчни. Не и за Джули, на нея никога нищо не й стигаше, за да е доволна и спокойна. Външният свят беше ужасен. Във вътрешният качили беше по-уютно, понякога, но тя не успяваше да се задържи в нито един от двата. Някога се запита смисълът на живота не е именно страданието. Разни хора уж се поучаваха от него, разни хора- не, които успяваха трупаха опит и минаваха нивото, и така докато превъртят играта, но какво изобщо значеше това превъртане? Доказателства за него, ако изобщо съществуваха, убягваха и на ума и на окото. Замисли се по-дълбоко, после по-плитко, пак по-дълбоко- и така много пъти. Смисълът, хипотетично, беше страданието, и научаването на земни уроци, според тукашните обстоятелства, важащи само за Земята. Какво ще правим с тези знания и способности отвъд? За какво са потребни? Джули се съмняваше отвъд изобщо да я чака нещо. Не вярваше и че някой може да прескочи до там по-добър. Смъртта беше точно толкова безсмислена, колкото и животът. Изход нямаше. Никакво спасение. Дори когато твоите батерии свършат и угаснат въртележката се върти, а и се возиш на нея. Кръговрат от дребни занимания, радости, скръб и толкова много унижение. Джули реши, че най-надеждното спасение за душата й е да пренебрегне този свят- и животът, и смъртта; да се издигне над всико- еднакво и над щастието и над скръбта.

Ако  отвъдният свят е като Земята, то смъртта определено нямаше смисъл. Ако страданието трябваше да ни научи на доброта, от болката да излезе красота, то Животът- машината за целта, не ставаше. Имаше фундаментална грешка. Какъв"интелигентен дизайн"? Кой го вижда това нещо? Сигурно е късеглед или препил със солена вода! Милиарди парченца не си пасваха- и в тъпото ежедневие, и в точните науки дори. Имаше pi, e, i- по какъв начин това е интелигентно? Ние ли сме неестествени или самият живот е? Част от схемата на машината липсваше или никога не е била там. Чарковете са нещастни, а вярват, че им се полага обратното. Лъжите ни помагат да оцелеем. Понякога ни карат да се убиваме, но отстъпи три крачки назад и се вгледай. Всичките форми на лъжите са така дълбоко  заложени в материята, антиматерията, метаматерията, каквото искаш, че без тях трайно съществуване е невъзможно. Истината не ражда живот.