нжапмПОВ

Няма особен смисъл да се гордееш с моралността си. Какво е моралът- купчина условни закони вариращи според обществото. Те са просто правила, и единственият им смисъл е да ни направят поносими един за друг, за да не се избием до крак. Спорно е до колко подобен фатален за човечеството изход би бил всъщност трагичен. Досега няма научни доказателства друг животински вид освен хората да разпознава трагедията. Без нас и тя не съществува. Чакаме още резултати.

Обаче в детската градина е друго. Там не важат точно правилата на джунглата, но не важат и тези на възрастните. В аморфната среда на общество от малчугани проблясва суровата природа, и както на Кралят му бе посочено,че е гол, така на по-грозните и тихите им се показва как са по-малко хора. Справедливо беше, че може да пробваш да си отвоюваш правата обратно. Ето например ако нещо не ти се дава, може да опиташ да го вземеш насила. Ако успееш, всичко е наред, амо трябва да го опазиш. Получил си каквото желаеш. После обаче идва някой възрастен и ти казва, че не бива така. Защо? Защото е лошо. Но ти се чувстваш добре. Друг обаче се чувства ужасно. Ти не си сигурен какво на свой ред да изпиташ, едни усещат, че се очаква да са гузни, тъжни, други просто не разбират. Сещаш се- много е лесно, не трябва да те хващат.