hunter

When the magic's over, perhaps I fade away, I die in peace and quiet, knowing - so far I had always had my way.

поредно поредно

най- мразим:

- химичните изгаряния

- нощните демони

- старите болки

аплодисменти за:

- човекът, който каза "НЕ!"

- новите хоризонти

- снежният мрак зад гърба ми

Arthemis I

If you walk the forest, day or night,
bring the crescent moon a flower
bring the full moon a bouquet
small sacrifice for goodwill's power
through the eyes of feral beauty
on the wings of birds of prey
the virgin goddess has her way
her will- the sharp tip of an arrow
did you bring her a bouquet?
in the wake of dawning hour
bow your head, kneel down to pray
forest nymphs precede her summon
with joyous chants they pave her step
did you forget to bring a flower?
a glow of grace that grows on grass
a glance as sharp as shattered glass
serenity embroidered on a pale face
her hair- a windy tempest
"blessed be thy arrow, stranger
blessed be thy pious praise"
as words tear her lips asunder
you sense her breath- like rainy day
"Goddess, bind me with thy power,
guide my step so I don't stray"

особености на съзряването

I have changed unexpectedly. I didn't think having a job and bills would do it, and maybe it's not them, perhaps fatigue is the culprit- I am done playing.
What's different is the abhorring mixed desire for adventure and stability- stemming from a far too sensible adolescence and a necessity for a full-blown adult life.
Suddenly I find myself attracted to men with an ability for parenting and dealing with responsibilities.
The man washing the dishes or cooking - my mind bends in a very dirty direction. I think of him ironing his own shirts and I'm ready to make a mess.
I seek stimulation, but not so much physical as mental. I want security. I'm done being the safety net for others and playing support.
I will be nobody's mother.

Silencio

How do you define who you are, where you stand in life and development? So much has been said on the subject- "give a man power, and the way he treats weaker men will tell you who he really is", or, "a woman shows her true face not on the wedding day, but when she has to sign the divorce papers."
This doesn't really give me the information I am looking for, the latter example is even flawed by design.
I choose silence. The true test of who you are and where you stand is this- can you spend time alone with yourself. Relationships can muffle the noise of issues unresolved and questioned unanswered. Interaction with others only reveals who you are exposed to a particular stimulant- whether it is an annoyance or dare, or pleasure or care. It does not tell you whether you are happy with yourself, it only shows who you are for others. Two very different things.
I love to test myself in silence, I am done running from my demons at 2am in the morning, tossing and turning like a centrifuge in the bed-linen. Silence has left me no option but being honest and bare with all the dissatisfaction I have allowed to be inflicted upon me and it has helped me make a decision. This cannot come from a friend or a family member, you should not let anybody else judge what is right or wrong for your life, because you will always be the person with the most and best information. Believe me, you are hiding the truth from others, seemlessly even to yourself. So embrace silence, speak through it, experience your state of being alone and intimate.
Where do you stand?
Are you happy?
What do you need to do?
You can blame me for being in love with self-sufficiency, but your inner peace cannot be balanced atop external circumstances like a good job, a lover, money. They cannot bring it to you.
Emotional stability, focus, resolution all stem from being honest with your own self, even when it's painful and disappointing to look at the mirror. Once you have achieved your balance, cleared your view, removed vanity and emotional crutches from the equation, you are enabled to attain true love, get the dream job, find happiness in tough circumstances.

Do not be afraid of silence. Do not be afraid to be alone.

АД

I swam the depth of your ocean until I ran out of breath...
and I drowned happy

mini to finish

I press my lips together

pull a smile out with zest

and if I press any harder

I'll crack my porcelain head

чаушево

най-мразим:
- несигурността
- да ни лъжат в лицето
- внезапното лошо


аплодисменти за:
- спокойният човек в офиса
- колдрекс
- грижовните англичанки

to edit

кокетно синя под слънчевите очила
в гърлото пораства ми коприва
ако чуя
"какви красиви очила"
вероятно мислят си,
че крия новия си ярък цвят
не
напротив
аз крещя
с маскировка истината
подчертана
се забива в чуждото око
как някой казва
"теб обичам"
с кокалчетата на своята ръка
изписва го старателно
и по лицето ти,
по мъничката ти душа,
ако голяма беше тя
нямаше да я е страх
и хората насреща си мълчат разбрано
филмите възпитаха ги в символизма
на жените в тъмни очила
около врата
с шалове и дълги дрехи
синините се обиждат
от слънчевата светлина

for the love of whom it may concern

не.
любовта не ми помага.
а теб кой научи те да пишеш?
кого имитираш,
обожаваш,
ако не себе си,
предимно себе си...

детство мое така си ми потребно

от стара планина ли слезе
див, забравен,
неназван
с поглед ме пресече
и почти умрях
ръцете ми от мравки
а сърцето в прах
детски спомен топлина
избяга преди време
избяга на шега
на шейна
през горите Тилилейски
и кой кога
изобщо някога
ли те видя

от Карибите ли се изля
защо се върна
никой не разбра
с детската ти голота
с очите топли
в какво избра
да се родиш
и защо разбърка
магнитните кълба
на света едва в порядък
след твоята шейна
за игра или носталгия
към пеперудката
в ръцете ти
как дърпаше преди
крилете ми
труп топъл на сърна
от дясната страна виси-
подарък,
или може би награда
за мъничката ти жена
дали изобщо е умряла
или милата сърна
преродила се е в Диана

не те харесвам

"никой никога друг не опознава!"-
каза философът и задоволен
че в стадото раздора всява
и разплака кротките овце
отиде на поляната самичък да пасе

нежена

слънцето било звезда

научни доказателства и светлина

Менделеевата таблица

продукт на взрив на огнено кълбо

и все пак тя не е жена

нощем в черепа ми драска със стъкло

излиза да рисува сън

танцува като дим в страха ми

гола,

а е студено вън

спомените ми- бои

нарежда по платното нощно

с горящите звезди дълбае

нарежда път за моите мечти

играещо дете, нехае

защо кога кое ще разруши

в река косите си оплете

и взе ме и ме потопи

покръсти ме в желание което

само ще ме разруши

надигна ме и ме нарече

Лазар

рече

Лазаре стани

съсече ме на две и смете

в празнотата всичките звезди

затова въртя се нощем

защото непосилно ми тежи

с думи остри я замерям

и дано се нарани

и все пак тя не е жена

тя не може да кърви

безумно тича в черепа ми нощем

смее се, скимти

стъпалата й са целите в игли

боде ме и се смее още

да ще ли падна ми шепти

от цялото небе повтаря

Лазаре,

стани!

и аз я гоня още,

а Луната се върти.