докато стане

правиш го, докато стане
повтаряш, падаш и кървиш,
и ставаш пак
докато стане
никой не те пита
колко те боли
с коленете изранени
и разцепена глава
с тръните в петите
да тичаш
да се влачиш
да препускаш
без ум, но с цел
като вечерница в небето
нощно
един непостижим мираж
кураж!
изправяш се,
и все напред!
докато стане...

на опаки

човек зашит с хастар

навън

наистина е грозна гледка

очите се извръщат

парцалите висят

няма ли кой

коя

да пришие краищата

с дните

с конци копринени

за пълната луна

да се обърне лунатика

с хастар навътре

мисли вътре

чувства вътре

и мечти

да е пак за гледане

приятен

waters

my love for you went overboard
as waters roared bad words
as waters boiled with fears
my tears
fed the monsters in their deep
a lucid vision of your hips
is just enough to sink
my ships
a dreadnaught drowning
in the darkest deep