докато стане

правиш го, докато стане
повтаряш, падаш и кървиш,
и ставаш пак
докато стане
никой не те пита
колко те боли
с коленете изранени
и разцепена глава
с тръните в петите
да тичаш
да се влачиш
да препускаш
без ум, но с цел
като вечерница в небето
нощно
един непостижим мираж
кураж!
изправяш се,
и все напред!
докато стане...