Цирк

Купих билет за скромна сума и пристъпих в шатрата без дума
Под калпака шарен има изненади мъничко по- млади от света
Върху манежът е парад на маски и на чудеса:
виждам аз
родители доволни и щастливи от своите деца,
банкери съвестни и мили, със съчувствени лица,
двойки любовта си изградили с бучки захар
и всичко заедно разиграват ми театър.
Танцуват пъстри и усмихнати в трика,
в костюми от ликра, перуки смачкани,
гримът по кожата им е засъхнал на бразди.
Виждам дива лудост в блудкавите им очи.
Не разбирам какво става-
дали наистина е радостна забава
или прикритие за нервен пристъп?
Прожекторът тъй силно осветява,
а любовта расте под тази светлина
и кара ги да правят скокове
през обръчи обгърнати от огън,
на коне във кръг да марщируват
на музика разплакващо абсурдна
и ненужно им е да поглеждат вън,
отвъд себе си, отвъд манежа, цирковия шум.
Кой от тях към себе си поглежда?
Щом чува ръкопляскането на една тълпа?
Била тя и безлична.
Кой е господарят? Вие или тя?
Гледам аз родителите и децата,
акробатските им номера
изпълнявани високо над земята.
Изпуснат ли се ще умрат,
ще изкривят усмивките си на лицата.
Как се пази свръхбаланс, щом дори не искаш да си горе?
Банкерите пресмятат нещо ниско долу,
наместват очила и гледат мило.
Фиксират час и дата на смъртта, калкулират индекс, време до фалита,
и с честност те от положението ще ви извадят,
с мисъл винаги за вас.
А влюбените някак са ни чужди.
Чужди в гордостта на своята обич,
непорочна и неуязвима,
сигурно съм зла, да надушвам, че е някакси фалшива.
Иначе защо ще им е този грим?
Музиката се засилва и изтласква всички мисли.
Банкерът ножовете мята по фискални листи.
Старци- клоуни са приседнали и нещо мрънкат.
Децата тичат в кръг и със камбанки звънкат.
Изскачат шимпанзета в гащи на райета,
запищяват глухотворно над тълпата,
взимат ножа на банкера,
палят факли, палят с тях манежа.
Чудя се дали да се спасявам.
Гледам как се лутат в паника,
пищят, със тях и аз изгарям.
За толкова пари такова царско шоу!
Затварям аз очи и на пушека се давам.
Сбогом ви, артисти! Искреност ви пожелавам.

^^

Винаги с прецизност мога да позная
когато татко има в офиса проблеми,
щом мама е затисната от своите дилеми.
Изписват го четливо на кожата ми в синьоо,
понякога в червено, защото повече крещи.
Напомнямт ми, че трябва себе си да крия,
за да не знаят другите за нашите беди.
А аз съм ходеща реклама
на една човешка драма,
толкова банална, че ме хваща срам.
Казват да мълча. Все повече ми се повръща.
Отлично знаят те- през тялото ми се руши душата.
С няколко листа хартия, с усмивка на устата,
с упоритост и внимание ще променя нещата.
Как ще пишете по мен проблемите си,
щом ви вържа и ви скрия мастилата?

a small piece of disagreement

All I've learned from my experience with men
is that I don't feel quite good with them.
And all that men desire to believe
is that a woman on her own 's in grief.
I beg to differ, dear sir.
I beg to differ.

Parabol & Parabola

Parabol lyrics
So familiar and overwhelmingly warm
This one, this form I hold now.
Embracing you, this reality here,
This one, this form I hold now, so
Wide eyed and hopeful.
Wide eyed and hopefully wild.

We barely remember what came before this precious moment,
Choosing to be here right now. Hold on, stay inside...
This body holding me, reminding me that I am not alone in
This body makes me feel eternal. All this pain is an illusion.


Parabola lyrics
We barely remember who or what came before this precious moment,
We are choosing to be here right now. Hold on, stay inside
This holy reality, this holy experience.
Choosing to be here in

This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding me, feeling eternal
All this pain is an illusion.

Alive, I

In this holy reality, in this holy experience. Choosing to be here in

This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding me, feeling eternal
All this pain is an illusion.

Twirling round with this familiar parable.
Spinning, weaving round each new experience.
Recognize this as a holy gift and celebrate this chance to be alive and breathing.

This body holding me reminds me of my own mortality.
Embrace this moment. Remember. we are eternal.
all this pain is an illusion.

умът на...

гледам отстрани как вселената умира
затаих дъх колко е красива
мощен взрив на сила и все пак е гнила
сто пъти по- красива е смъртта
от всичко през живота ми видяно
по- обсебваща от всичко преживяно
и не жаля за смъртта на нищо съградено или живо,
а за празният им ужас, за неразбирането им скърбя.
Нека цял свят в краката ми умирайки се свива
Ще се разтърся, вътрешно ще се раздвижа,
чужда болка като своя ще усетя,
но съжаление не ще родя.
Тая разбирането за света,
отвъд инстинка за продължаването на рода
Различно мисля и ценя
и битието и живота.

Бълнувах будна на тераса

(признавам, че това трябва да е с таг "лудост на зазоряване" по- скоро, може би това са ми били последните бесове преди да остана без сила)

-От ред, от дума,
правя пет
три лицеви опори
вече съм атлет
Правя петилетката за месец
и летя с мотоциклет!
Нинджа най- висока класа-
с поглед свалям самолет!
Нима не съм човек прекрасен?
-Ще умреш и ти до шия в смет!
Живот със шепи да го ринеш,
може да те смачка,
здраво да те задуши
-Затова се упражнявам
С умисъл оплитам плет
С пръсти чупя кокали наред
Всички на прашинки ще ви смеля
Мама учила ме е добре
Каквото мога ще запаля
само за идеята,
че огънят гори в мен и теб

*Сутринта, когато в стаята вляза
всъщност вече съм в твоята глава.
Недей реви, недей се моли!
Оттам няма да се изнеса!
*Аз съм.
*Мен ще слушаш.
*За добро е..
*..зло е..
*що е..?
-знаеш ли?
-не знам...
понятие си нямам..
-смърт и срам..
свят презрян..
готви се да умираш
да умираш сам.

въпроси за кашата

Какво мога да направя за кашата в твоята глава?
Мога ли с лъжица да я хапна за закуска?
Добре ще я сваря и бъркам, за да стане гъста.
Дали ще мога да я побера- лепкавата мъка,
пареща и сладка, за начало на деня?
Виждам как до тебе светлина не стига
и мозъка си сам през сламка пиеш,
но защо от гледката умирам аз?
Не е ли против природните закони
чужда каша теб да трови
като само със очи си я опитал?
Ще те науча да загребваш с лъжица,
заедно с теб ше храносмилам
и ще ти давам хапче за гастрита.
Романтика без декорация,
за да преглъщаме по- лесно.
До насита.

приличие

за спокойствието и реда, нека да сме прилични. за комфорта на нашите приятели и роднини, нека бъдем умерени и тихи. всеки публичен изблик те отделя от публиката. някакъв луд- стойте далече. за да не си опасност за себе си, за да не си опасност за другите, бъди кротък.
приличието ме влудява! отвътре се разпадам и изграждам наново, как да го скрия? от вас да го скрия, за да не забравите, че ме познавате, скъпи граждани на Земята. за да не ме убиете с камъни. нямам капка приличие, не ми идва отвътре, и когато се крия, то е само да не тежи и на някой друг. все едно залагам бомба със закъснител. заради проклетата дискретност накрая бедствието ще ви дойде неочаквано.
трудно се живее с луд. трудно е да го обичаш. ти сигурно знаеш.

зъби

през зъбите си изстискваш лъжи,
лъжи срещу мен.
като тухли редиш ги,
направи си цяла фасада.
изглеждаш ми огорчен.
нещо около врата ли ти стяга?
който лъже се задушава.

дай развалените си зъби,
ще ти дам по- добри във замяна.
бели беззлобни зъби
да ядеш с тях различни храни
за духа и червата с наслада.
моля те, вече недей ме лъжи.
не знаеш ли? киселини причинява.

и както се случва

настъпва момент, може би слънцето грее рано сутрин в теб и нещо ти казва. ти си прекрасен. обичам те. ще успееш, ще се справиш с всичко. и настъпва вихър от облаци, луминисцентна супа газове, моментът става все по- дълъг, все по- широк, настроението ти се сменя. задухва вятър и отвява и последните прашинки от него. осъзнаваш ли го? цял свят пълен с егоизъм. пуст. ти си сам срещу това, което мразиш, а то е част от теб, цялата ти система се срива. секундата задушаващо не иска да свърши. продължаваш да вървиш и виждаш усмивка, от малкото искрени като ясен ден. какви глупости си мислиш. а мислите ти лежат върху кълбо чувства. как смееш да съдиш и то така повърхностно. денят днес е хубав и въздухът ти дава сила. дишай дълбоко. помниш ли- можеш да се справиш с всичко.

Най- мразим

1. лош дъх
2. слаби мисли
3. изплашени тълпи

Аплодисменти за:

1) човекът, който си отиде
2) Аманда Палмър
3) порядъчната лудост (хаха)

нещо от април

след час, може би след два
изхвърлям теб и твоите неща
ще ти ги дам и с пръст ще те опътя към вратата
с тайната надежда гръм да те удари и да паднеш на земята
но моля ти се, като падаш, падай тежко,
да запомниш що е гравитация.
ще е полезно.

вземи си снимките, вземи си и колата,
вратовръзките и спомените с теб
натрупани в главата
качи ги в някой шлеп
и всички потопи ги под водата.
не искам думичка за тебе да остане.
отнеси с теб и сърцето ми,
без туй за нищо май не става,
не мисля и че ще ми трябва.

изнеси се някъде далче
в чужда и по- хубава държава.
разбрахме ли се?
помогни ми силно да повярвам, че те няма.
ето, взимай всичко!
давам ти го!
само да те няма!
Без "обичам те",
повярвай, не помага.

с поглед те изпращам през вратата
виждам как се качваш във колата.
ключа завърташ, съединител, газ и дим те няма.
аз оставам като закована.
с месеци наред във времето съм спряла.
почти не дишам, сякаш съм заспала.



ПС:
проклета твар!
в ума си пак те виждам!
първият и най- голям проблем за мен...
това съм аз

само предупреждение

Джон, ако пак ми счупиш сърцето, ще ти счупя гръбнака.

**

никакси не те обичам, мила
аз съм френски поет-идиот,
инженер на смет,
темерут, архитект,
в духа си почти гениален,
в желанията си- генитален.

почти съм готов на любов,
почти съм готов да прощавам,
лекарства за това няма
как да допълним "почти" до "напълно"
недей ми плачи за промяна
нека просто се срещнем по тъмно

Скъпи Джон

- Качвам се днес в автобуса. Там- хора!
- Учудващо! Учудващо! Успя ли да ги уловиш за зоопарка?
- О, недей така да ми се присмиваш! Онези ставаха за експонати! Мамка им обаче, бяха повече и с по- остри лакти!
- Уви, успехът пак ти е убягнал. Но не се отчайвай, Джон. Часът ти ще настъпи.
- О, положително така е! Една жена ми каза дори кой точно час ще е това!
- И колко плати на тази мила жена, Джон?
- Е...по заслуги..дадох й 50.
- Джон...преди малко може би те излъгах. Отчай се още този миг! Ти си идиот!
- Говори каквото искаш, аз имам вяра.
- На глупакът, Джон, дори Бог докрай не може да помогне. И все пак ако другия път успееш да хванеш някой сносен човешки екземпляр, зоопаркът е готов да ти плати 10, 000 ако не страда от наследствени заболявания.
- Лош хумор, Джеймс, много лош хумор.
- Запазена марка.

*

тихо!
не разбра ли вече!
няма време,
няма сутрин, нито вечер,
няма нощ и ден
в мойта стая винаги е тъмно,
в главата ми е пълен мрак.

в тъмнина лицето си разкрий
сред мъглата дай ми ясен знак
нощно откровение
изтръгнао с желанията ти вик
никакво смущение
лоша съм поне колкото теб
купи кръвта ми с зъби
аз на рими ще те издера

Разбираш ли ме?
Не, не искаш да те разбера.
Май постигаме съгласие-
долу със мира!