гледам отстрани как вселената умира
затаих дъх колко е красива
мощен взрив на сила и все пак е гнила
сто пъти по- красива е смъртта
от всичко през живота ми видяно
по- обсебваща от всичко преживяно
и не жаля за смъртта на нищо съградено или живо,
а за празният им ужас, за неразбирането им скърбя.
Нека цял свят в краката ми умирайки се свива
Ще се разтърся, вътрешно ще се раздвижа,
чужда болка като своя ще усетя,
но съжаление не ще родя.
Тая разбирането за света,
отвъд инстинка за продължаването на рода
Различно мисля и ценя
и битието и живота.
No comments:
Post a Comment