и както се случва

настъпва момент, може би слънцето грее рано сутрин в теб и нещо ти казва. ти си прекрасен. обичам те. ще успееш, ще се справиш с всичко. и настъпва вихър от облаци, луминисцентна супа газове, моментът става все по- дълъг, все по- широк, настроението ти се сменя. задухва вятър и отвява и последните прашинки от него. осъзнаваш ли го? цял свят пълен с егоизъм. пуст. ти си сам срещу това, което мразиш, а то е част от теб, цялата ти система се срива. секундата задушаващо не иска да свърши. продължаваш да вървиш и виждаш усмивка, от малкото искрени като ясен ден. какви глупости си мислиш. а мислите ти лежат върху кълбо чувства. как смееш да съдиш и то така повърхностно. денят днес е хубав и въздухът ти дава сила. дишай дълбоко. помниш ли- можеш да се справиш с всичко.