*

тихо!
не разбра ли вече!
няма време,
няма сутрин, нито вечер,
няма нощ и ден
в мойта стая винаги е тъмно,
в главата ми е пълен мрак.

в тъмнина лицето си разкрий
сред мъглата дай ми ясен знак
нощно откровение
изтръгнао с желанията ти вик
никакво смущение
лоша съм поне колкото теб
купи кръвта ми с зъби
аз на рими ще те издера

Разбираш ли ме?
Не, не искаш да те разбера.
Май постигаме съгласие-
долу със мира!