^^

Винаги с прецизност мога да позная
когато татко има в офиса проблеми,
щом мама е затисната от своите дилеми.
Изписват го четливо на кожата ми в синьоо,
понякога в червено, защото повече крещи.
Напомнямт ми, че трябва себе си да крия,
за да не знаят другите за нашите беди.
А аз съм ходеща реклама
на една човешка драма,
толкова банална, че ме хваща срам.
Казват да мълча. Все повече ми се повръща.
Отлично знаят те- през тялото ми се руши душата.
С няколко листа хартия, с усмивка на устата,
с упоритост и внимание ще променя нещата.
Как ще пишете по мен проблемите си,
щом ви вържа и ви скрия мастилата?