Saturday, 26 July 2014

смъртта, моя приятелка




спиралата не се върти
въртиш се ти
простак

---------

минаваш през врата
човек
минаваш през врата
червей
минаваш през врата
язовец
минаваш през врата
човек
кръгът е вечен
а спирала не дава отговор
къде е нейното начало
как да стигнеш в другия й край

----------

смърт
не като наказание
руска рулетка
заредена с празни опити,
с конежи
като пеперудени крила-
мръсни плодове
на човешката душа
потънала в калта;
от ниската й перспектива
смъртта изглежда й красива
изглежда като шанс,
вратичка,
през която да се претърколи
и да се окаже нива
дом
без глупави амбиции
тихо пасище
без злобен тон
сама по себе си безкрайно празна
смърт
без обещание
закон
с уловка
с елемент на лека изненада
разсеяно забравила
че някой вярва в ад и рай



I remember

Friday, 25 July 2014

един мъж в Колумбия

Мъж в Колумбия беше ударен от гръм и оцеля!
Мъж в Колумбия убит от кокосов орех!
Мъж в Колумбия се опитва да докаже на властите, че не е мъртъв.
Мъж в Колумбия намира съкровище под дома си, копаейки септична яма!
Мъж в Колумбия разговаря с катерички!
Мъж в Колумбия има 20 деца от 4 жени, те не знаят една за друга!

Да, разнообразен и вълнуващ беше животът на Гаспар Фонтен, мъжът в Колумбия, който всъщност изобщо не беше колумбиец. Всички журналисти бяха запомнили името му и не го цитираха в пресата, защото вече новините звучаха недостоверно от повторения. Роден в предградията на Лион, Гаспар беше пристигнал като юноша в Колумбия и местният климат толкова му допадна, че реши никога да не си тръгва. Той се интегрира в страната като зайците в Австралия, и вече години наред горката Колумбия търпеше сътресенията, които мосю Фонтен й причиняваше, просто защото такава бе природата му. Всъщност преди 15 години властите направиха опит да го експулсират обратно във Франция, но родината му отказа да го приеме обратно. Проблемите нашият човек да се върне в родината си идваха от това, че прословутата му склонност към инциденти беше известна на целия френски народ и той организира напълно ненужда национална петиция молейки правителството да даде на Фонтен статус на persona non grata. Всъщност той отдавна имаше неофициално този статут след като поредица странни събития доведоха до пълното изгаряне на косата на дъщерята на външния министър. Косата й така и не порасна пак същата заради преживяната травма.
Сигурно си мислите, че човек би се обезкуражил ако нещастията и инцидентите го преследват по петите постоянно и няма миг спокойствие. Чепатата природа на Гаспар обаче даде обратна реакция и той, вдъхновен от невероятната си способност все пак да остава жив след всяка случка, доби нечовешка самоувереност.
Оказа се, че божествената дарба на Фонтен е от изключителна полза при определени политически ситуации, и очите се насочиха към Колумбия, където за пореден път ставаше пожар.
Нещастникът се опита да си препече филийки, но вместо тостера пусна бормашината. Не откри грешката си веднага, но когато и това прозрение го осени, побърза да включи контакта на вярната машина. Там обаче вече беше боднат и новият му лаптоп и зареждащ се телефон и някак така се случи,  че изхвърча особено голяма искра от разклонителя, който мигновено премина от нормално в стопено състояние, а въпросната искра се прехвърли на днешния вестник, лежащ на върха на купчината вестници от целия изминал месец. Така от дума на дума, докато Гаспар осъзнае, че не мирише на изгоряло от филийките в тостера, вече имаше в кухнята си малък домашен ад. Обикновено пожарната дръжеше един екип разквартируван в района на Гаспар, от уважение към неговите дарби. Точно тогава обаче пожарната кола беше извикана по спешност другаде, и самите пожарникари бяха много объркани, че действително някой друг е успял да се запали този път. Ако Господ предлагаше ограничен брой бедствени огньове, лотарията определено беше доминирана от французина.

truth (old) 05.08.2013

my life is empty when I don't create

добре забравено

думите ръждясаха
и стича се мълчание
дави моите дробове
издрани колене
във вик на отчаяние
къде
къде е най-удбоно
да се скрия
да се погреба
без кръст и име
победена от стена
с мъх от традиции
на теснота
очите пожълтяха
косата оредя
кокали надничат
любопитно гледат я
стена
горди камъни
които не обичат
никого
дори света


the biggest sin...

...is wasting time