добре забравено

думите ръждясаха

и стича се мълчание

дави моите дробове
издрани колене
във вик на отчаяние
къде
къде е най-удбоно
да се скрия
да се погреба
без кръст и име
победена от стена
с мъх от традиции
на теснота
очите пожълтяха
косата оредя
кокали надничат
любопитно гледат я
стена
горди камъни
които не обичат
никого
дори света