Ifs

If the world got any better, I'd be feeling unworthy of living on it.
(That's why I'm never going to work for improving it.)


- Can you imagine what it would be like to be Omnipotent! It must be fucking awesome!
- It must be fucking horrible and fucking boring, if you ask me.


If I was Santa Claus, I'd give you the world, you know. I just don't know what you'd do with all that junk.

Някой все ще го е казал

Пълно е с красиви момичета! Не мога да им се нагледам! Красиви лица с красиви тела и парфюми като лепкави, фини паяжини. Бих искал да живея милион животи едновременно, за да изпитам прелестта на всяка от тези жени. Всичко сладострастно и любещо закипява с мен и желая да обожавам всеки сантиметър от тях и да почитам всяка малка грация, на която са способни!

Парчета

"That special taste the stew left in your mouth- it wasn' t because of the spices."


No place seems empty enough...


"I'd be melodramatic right now, if I were you.|


Lets play a game- each time I go soft and mushy, you kick me in the junk. And each time you go crazy, I kick YOU in the junk. The one to become impotent first loses.


Don't waste verbs. I won't waste mine on you.


Logic is for the weak- minded.


In case of emergency:
press the "instant apathy" button

Schizo phrenia

I always praised myself for the lack of feelings and the perfect mimicry of emotions on the other hand. Never felt too lonely, because I thought of myself as of a being created to be with itself exclusively, even amongst people. The usual human cravings for affection never took control over me, still there was something of them in me- curiosity. Then again- curiosity killed the cat, right? So maybe it's a universal characteristic. I did my work with cold professionalism, though it burned me to with desire to get to it and when I finally reached the point of performing my act my whole self with its needs and desires retreated and only curiosity lingered on. Yes, I am what society shall call a "sick bastard". I learned to love myself being this way. One day my typical curiosity lead me on a dangerous path- why not find a partner in sin? Somebody indulging in the same activities. For the pure psychological indulgence of it all!
Of course I could not put up an add in the newspaper " looking for a likewise sick mind", I'd be misunderstood, neither could I be specific with " searching for a comrade serial killer". So instead I just turned to the criminal pages and looked through the black and red headlines. They always made up such absurd and pretentious or distasteful nicknames! I avoided getting stuck to one by choosing my victims in a way hard to trace, changing my methods accordingly to each person. Nevertheless, I had a few people done in the same routine and I got several nicknames- every new one more ridiculous than the previous. The spectrum ranged from The Intestine Mangler to The Suburban Reaper. I got carried away in reminiscing over the past. Bad boy! Anyway, browsing the gazette turned out to be a good idea. I found a name, not a bit hilarious, and investigate by a branch of the police that was in my reach. If I believed in God, I'd say he helped me that day, though he had no reason to. Or maybe it was the Devil.

Семейството

Отне им време и подготовка, но Живко и Дора се српавиха блестящо накрая. Или поне така изглеждаше в началото. Няколко седмици скърцаха със зъби и постоянно си намираха поводи да се качат до тавана да надзърнат какво прави Адриан. Редовно го викаха за вечеря, и дори обед, ако не беше на училище, а общото хранене на маса се бе разпаднало като семеен навик още преди 5 години. Отговорът на момчето си оставаше, въпреки упорството им, все същия- НЕ! Освен това, че горе беше малко запуснато, нямаше в каво друго да го обвинят. Даже за таванско помещение си беше приказно спретнато. Четири седмици родителите агонизираха пред това предизвикателство, но решението ги осени някак случайно, когато Дора чистеше и ядно подметна на леглото снимка в рамка на цялото семейство. Ето, виж, тази идея си струваше!
- Адриане, ела малко долу да поговорим!
- Не бъди толкова официален, и тук става за разговори.
- Ела горе, бе говедо, като ти казвам!
- Ох, или говори или ме остави на мира!
- Аз ще ти...Добре, чуй, баба ти много често е започнала да вдига кръвното и не е наред...
- Тя никога не е била наред,- изсумтя той.
- Какво каза?
- Питам на гости ли ще ни идва?
- Да, но не точно НИ.
- Повтори?!

Признавам си, хората имаха скапани аргументи за решението си, но то бе взето и успешно наложено. Все пак таванът все още юридически беше техен. За моят приятел започна нова епоха, или по- скоро сякаш се върна стара. Не бе живял с баба си от детство и рядко я беше посещавал през годините. Ама да ви кажа, разбирам го.
Жената пристигна в сряда като мрачен отломък упорито отказващ да си замине, обвит в цинична атмосфера. Изкачи стълбите към тавана без дори да мине да поздрави родителите, влезе в помещението и дръпна от догарящата си цигара. Избълва гъст облак дим и хвърли фаса на земята без дори да го затрие с крак, изсекна се в платнената си носна кърпичка, сгъна я и я напъха в ръкава на дрехата си. Адриан гледаше вцепенен със страх и погнуса надничащи през лъската повърхност на очите му.
- Здравей, сополанко. Май ще се гледаме дълго време.