Отне им време и подготовка, но Живко и Дора се српавиха блестящо накрая. Или поне така изглеждаше в началото. Няколко седмици скърцаха със зъби и постоянно си намираха поводи да се качат до тавана да надзърнат какво прави Адриан. Редовно го викаха за вечеря, и дори обед, ако не беше на училище, а общото хранене на маса се бе разпаднало като семеен навик още преди 5 години. Отговорът на момчето си оставаше, въпреки упорството им, все същия- НЕ! Освен това, че горе беше малко запуснато, нямаше в каво друго да го обвинят. Даже за таванско помещение си беше приказно спретнато. Четири седмици родителите агонизираха пред това предизвикателство, но решението ги осени някак случайно, когато Дора чистеше и ядно подметна на леглото снимка в рамка на цялото семейство. Ето, виж, тази идея си струваше!
- Адриане, ела малко долу да поговорим!
- Не бъди толкова официален, и тук става за разговори.
- Ела горе, бе говедо, като ти казвам!
- Ох, или говори или ме остави на мира!
- Аз ще ти...Добре, чуй, баба ти много често е започнала да вдига кръвното и не е наред...
- Тя никога не е била наред,- изсумтя той.
- Какво каза?
- Питам на гости ли ще ни идва?
- Да, но не точно НИ.
- Повтори?!
Признавам си, хората имаха скапани аргументи за решението си, но то бе взето и успешно наложено. Все пак таванът все още юридически беше техен. За моят приятел започна нова епоха, или по- скоро сякаш се върна стара. Не бе живял с баба си от детство и рядко я беше посещавал през годините. Ама да ви кажа, разбирам го.
Жената пристигна в сряда като мрачен отломък упорито отказващ да си замине, обвит в цинична атмосфера. Изкачи стълбите към тавана без дори да мине да поздрави родителите, влезе в помещението и дръпна от догарящата си цигара. Избълва гъст облак дим и хвърли фаса на земята без дори да го затрие с крак, изсекна се в платнената си носна кърпичка, сгъна я и я напъха в ръкава на дрехата си. Адриан гледаше вцепенен със страх и погнуса надничащи през лъската повърхност на очите му.
- Здравей, сополанко. Май ще се гледаме дълго време.
No comments:
Post a Comment