Окачествяване

Крясъци в главата му! Пронизващи въздуха устремени като стрели, удрят се в шевовете на черепната кутия и рикушират обратно. Гонят се, думкат по костта неуморно, свистят. Крясъци димящи от болка и злоба. С това е пълна главата му.

от снощи

Има ли смисъл в нотите, които попивам
И за лицата, които разсмивам
дали съм паляк, жалък комик?
На кого с какво мога да съм от полза,
щом съм от всички по- нещастен и клет?
Мога да скрия кръговете си сини
с очила
с розови рамки и стъкла
и мога да бъда на глупаците кмет
раните си умея да крия с години
крепящ се на усмивки като
удавник на сламка
но накрая сърцето ми пак е за смет
Затова презирам ви хора!
Между хилядите реални причини
избирам нереалните пет!

В душата съм може би малък,
определено не съм и поет,
но плюя, че ви животът ви жалък
така ще остане години наред,
а всъщност моя най-силно презирам
от вас три пъти съм по- проклет!
И така, както ви мразя,
посвещавам се усмивките ви да пазя,
а при лошо настроение
да ви газя и коля наред.
Последното все скрито остава
в дебелия ми череп пълен с омлет-
мозък измъчен и кашкав,
разсъждаващ в проблясъци,
в пейзаж и портрет.
Предимно картини,
мисълта идва след.
Потъвам под звуците
давя се в чужд куплет.
Като капките по улуците
се хвърлям с главата напред,
за да обера на хората боклуците
да съм малко различен и все пак приет
на овцете презрени в редиците,
не да съм едната и черната,
тъпкан от копита безчет.
(...)

За счупените хора

Погледни ги в очите. Веднага ще ги познаеш, дори да не можеш нищо да изкажеш като хората. Не е съвсем лудост, сигурно предимно е нужда, крещяща, драскаща и неумолима. Представям си, че в себе си имат някаква вечногладна празнина, по- лоша от язва и по- мъчителна от проказа. Болката им е заразителна, дори да искат да те усмихнат.
Като болните, като лудите, като проклетите.
И няма "капчица" да ги поправиш, дори да е капчица любов. Дори море да е, ако няма кой да нагази в него и да приеме вълните.

Дните

Всичко минава привидно нормално. Ставаш сутрин, пиеш кафе или чай, или не пиеш нищо. Усмихваш се и поздравяваш, вършиш си работата, вдъхваш ароматите на деня си, вглеждаш се в цветовете му и всичко е наред, обичайно е. А какво остава между тези неща? Сред топлите благоуханни пари се крие горчивина, под купищата прилежно свършена работа се таи неспособност и разочарование от другата страна на живота. Между редовете на деня ни изплуват чудовища, които се опитваме да скрием от нас самите. Но как ще скриеш от очите си нещо, което живее в главата ти и гледа през тях? Хах. Забрави да четеш между редовете.

безименно

С твоята кръв моят дъх ще се слее
В бездумната нощ мракът се смее
в пазвата нож скрил без глас да запее
С усмивка покрита устата
в тишина пази разврата
отседнал зад тази врата
просмукан в твоята глава
Между моите бедра без надежда
проклинай света до какво свежда
живота на своите чисти деца
Бога, на който се молиш
проблясва в твоите очи
Слаб си да го пребориш
когато в ръката държи
жалките ти желания и мечти
От моята воля зависи
думата ти колко тежи
В нощта чрез болката вадя наслада
Докато не благословиш мен- тирана
напрежението в теб не давам да пада
Рубинени струи по кожа
в уста за спомен ще сложа,
Потта и стенанията тихи
в мен предизвикват усмивки
Всичкото натрупано бреме
ще изсмуча от теб, когато е време.
Предай ми твоят живот.
Бог ти каквото желае, ще вземе.

Засушаване

Да, има засушаване. Всичките думи ми идват, когато нямам нищо под ръка да ги запазя. Съмнявам се, че е и толкова важно вече. Прекалената употреба изхабява нещата, нали? Нали? Мама и тати така се изхабиха, преупотребиха се. Народът се умори и от обикновения шоколад и се родиха всякакви генетични шоколадо-мутанти, не просто с крем или лешници, а пукащи шоколади с вкус на...дъвка? Да, преупотребата води до насищане, а то до търсене просто на нещо друго. Малко по- добро или по- лошо, каквото и да е, просто друго! Да, основният принцип на търсенето е да не се отказваш, но за начало е полезно да знаеш кога изобщо да тръгваш да търсиш.


свободно течаща мисъл.

до писане.

LoveTrash

I find more meaning in this, than in most of the billions of babbles on the subject of love.
What is it? Huh!
!Smartass!

Opinions

-Why is it black?
- Because it's not positive.

-Why is it black?
- It looks more serious that way.

-Why is it black?
- It is stylish and always in fashion.

-Why black? Maybe cause it needs something.


So it's all a point of view, is it?
Meaning is in the eye of the beholder.
Or rather his mind.