Дните

Всичко минава привидно нормално. Ставаш сутрин, пиеш кафе или чай, или не пиеш нищо. Усмихваш се и поздравяваш, вършиш си работата, вдъхваш ароматите на деня си, вглеждаш се в цветовете му и всичко е наред, обичайно е. А какво остава между тези неща? Сред топлите благоуханни пари се крие горчивина, под купищата прилежно свършена работа се таи неспособност и разочарование от другата страна на живота. Между редовете на деня ни изплуват чудовища, които се опитваме да скрием от нас самите. Но как ще скриеш от очите си нещо, което живее в главата ти и гледа през тях? Хах. Забрави да четеш между редовете.