безименно

С твоята кръв моят дъх ще се слее
В бездумната нощ мракът се смее
в пазвата нож скрил без глас да запее
С усмивка покрита устата
в тишина пази разврата
отседнал зад тази врата
просмукан в твоята глава
Между моите бедра без надежда
проклинай света до какво свежда
живота на своите чисти деца
Бога, на който се молиш
проблясва в твоите очи
Слаб си да го пребориш
когато в ръката държи
жалките ти желания и мечти
От моята воля зависи
думата ти колко тежи
В нощта чрез болката вадя наслада
Докато не благословиш мен- тирана
напрежението в теб не давам да пада
Рубинени струи по кожа
в уста за спомен ще сложа,
Потта и стенанията тихи
в мен предизвикват усмивки
Всичкото натрупано бреме
ще изсмуча от теб, когато е време.
Предай ми твоят живот.
Бог ти каквото желае, ще вземе.