Погледни ги в очите. Веднага ще ги познаеш, дори да не можеш нищо да изкажеш като хората. Не е съвсем лудост, сигурно предимно е нужда, крещяща, драскаща и неумолима. Представям си, че в себе си имат някаква вечногладна празнина, по- лоша от язва и по- мъчителна от проказа. Болката им е заразителна, дори да искат да те усмихнат.
Като болните, като лудите, като проклетите.
И няма "капчица" да ги поправиш, дори да е капчица любов. Дори море да е, ако няма кой да нагази в него и да приеме вълните.
No comments:
Post a Comment