Colour-o-dazzle

The colours of the rainbow
incorporated in the chemistry that makes me feel
Yes, I love them. So?
Pink, or yellow, maybe white and blue-a little pill
Breaks you in two
Helps you dive
Makes lies true
Count to five

/me plays Placebo feat. David Bowie- Without You I'm Nothing


Millions of faces of the Hollow
Amalgamated in a grayish moaning swaying sea
What pills they make you swallow
To chain you down with them so you'd be free

Jane's bored out of her mind
James needs something he's trying to find
Lisa is sweating her pinky skin
Larry is getting unhealthily bony and thin
Pat's talking to deceised uncle Ted
Johnny fears his lover and friends want him dead
Marry's nose is bleeding
Tommy's heart is grieving
for no cause at all
for no reason at all

For all the colours of the rainbow
For all the colours chemistry can make
For all the bad paths man can follow
For all the fucking drugs that he can take

Супермен умря

Света е задимен,
сирена вие
Поредния ни ден
Това сме ние

През пушек и мъгла,
гледаме със слепи очи,
слушаме със глухи уши
народ ?
или съвкупност от тела
живот ?
или разруха за плътта

Света е повреден
Супермен се бие
Последния ни ден
Той не ще надвие

Супермен умря,
кой ще ни спаси сега?
Изяде го рекламата,
и наш'те очни кълба
Нека нов фалшив герой
да надигне и да има бой
Нека да се бие, но със кой?
Ще стане поредния лъскав слуга
На овцете с души
вързани в човешки тела
с тънки криви снага

Супермен умря
Спасявай се сам
Супермен умря
без рекламата си слаб човек
затворил свойта свобода
търсещ да приспи ума

#2

Танцуваш ти разплакана
под ярките звезди
уличница смачкана
жена на моите мечти...


Върти се в дрипи посред зима
сред малки късчета от лед
ще гледам как се стича гримът
как угасва погледът ти клет


Виждам те окаляна,
похулена от хорските очи
Искаш се замаяна
да избягаш от същите очи

Добре

Танцувай си разплакана
не чакай да те подслоня
от живота си прецакана
но няма да те съжаля


Защото ти си грешна
аз съм слаб глупак
За всички ти си лесна,
защото нямаш и петак

И пак обичам те

Желая пръснатото ти сърце
красивата ти дрипава душа
оцапаното ти лице
с косите черни да се удуша

И аз със тебе се въртя
в зимата, в нощта
а уж съм в къщи, спя
и се въртя, въртя

Денят започна нормално, сиреч- зле

Събуждам се с предизвикателна усмивка- днес е денят ми за почивка. Очаквам всеки момент да ми позвънят от офиса за спешна работа. Чакам си в леглото. Ако копелетата мислят, че ще стана преди да ми се обадят и ще ме хванат вече закусил, пил кафе и готов за експлоатация, се лъжат! Днес им отнема особено много време да забележат липсата ми зад бюрото. О, Господи! Чу молитвите ми :) Те са ослепели!!! Тъкмо тържествувах и злокобно "дзъррр...дзъррр" ми поясни, че Бог пак е включил гласовата поща.
-Ало?- отговорих аз, реших дори да не се мъча да симулирам свежест или учтивост.
- Ясене? Идвай в офиса! Мрежата се срина и не можем да изтеглим или обменим никакви данни за клиентите. Някой се е пошегувал с нас, ако случайно мрежата засече някой от другите потребители и прати файл той съдържа само "Минете към тъмната страна, имаме трушия". Някакъв жалък мръсник с посредствено чувство за хумор...
- Анелия, стига. - казах спокойно и твърдо.- Сега съм в леглото. Ще ям, ще пия кафе, ще извърша разни други жизнени процеси и се затичвам към офиса като камбоджански спринтьор.
- Ох, добре, не се прави на забавен, пускай кафеварката!
И затвори. Обожавам учивата си колежка. Има нещо мъжко в нея- няма поздрави, няма чао, нищо, обстрелва те веднага по въпроса и предварително приема, че си се съгласил да й помогнеш (това май е женската част от нея вече)
Милата директна Анелия. Помня един път като се опита да излезе от офиса на шефа, пак беше твърде директна, пробва първо напряко през стената да си пробие път навън, но уви не е толкова твърдоглава явно, учудващо за мен. Излезе си след това през нормалното място с кръвотечение от носа.
Ох, сладък флегматизъм, ммммм, караш ме да се усмихвам, но сега наистина май не бива да се размотавам. Обувам си аз чехлите, приятели, тръгвам към кухнята. О! Здравейте госпожице Кафеварка, как ви се радвам, тънката ви талия ме съблазнява! Пуснах я да изпълва съществуването си със смисъл.
- Добро ви утро, Виличке и Лъжичке. Твоята работа днес, мръснозъбке, е да ми бодеш бърканите яйца, а ти, лъжло, ще ми бъркаш захарта в кафето!- извиках им заповеднически.
Е, вие бихте решили, че съм мръднал, аз бих казал, че ми е самотно и скучно и си разведрявам ежедневието.
Препекох филийки и опържих как да е пилешките зародиши, сиреч яйцата де. Как обичам да съзнавам какви отвратителни сме хората- ядем зародиши, яйцеклетки..какво ли не.
"Скръъц" направи вратата на излизане от кухнята.
-Ще ти се да ти смажа пантите, налииии?- озъбих се злорадо.
След сутрешната си глуподържателност тръгнах към "Зверко", моето мини за пътувне в градски условия. Хоп-троп по улицата към него, хоп-троп вътре сред приятния интериор. Бръм-Бръм и напред,напред, напрееед, е не със скоростта на самолет, но ме устройваше.
Я, нов МакДоналдс! Никнат като гъбки милите ми! Символ на капиталистическата победа!
Ураааа! С холестерол и перхидрол към новата цивилизация!
Бележка: Не, вашият Ясен не мрази МакДоналдс, просто язвата му се бунтува при мисълта да яде онзи боклук със срок на годност 10 минути.
Пътувам по улиците. Може би архитектите са ги проектирали така, че да изглеждат сиви, за да са по-стилни и винаги модерни. Като цяло добра идея с недобра реализация и обратен ефект. Неоновите надписи също не помагат. След няколко пресечки наближавам офиса, този рай на интелектуалния и морален срив. Като цяло положението може да се определи и като това в зоопарка. Имаш свободата да се чифтосваш, с който намериш за най-добър генно или постово, пазиш си територията стръвно и чакаш да те нахранят- само че тук месечно като не броим аванса.На вратата естествено има горили, все пак винаги се започва с маймуните. Наложиха го с новите мерки за сигурност и металният детектор отчита дори старите ми пломби. Охраната на горните "нива", с други думи етажи, просто поглежда служебната ми карта за справка. Те винаги са ми били малко трудни за определяна като животински вид- Тед и Нед примерно приличат поразително на мравояди, а Грег и Фред по-скоро са носорози, но досега не съм ги видял да погасяват пожар, различен от този в гърлото им с някой произволен вид алкохол. Аз работя на третото ниво, там съм и повикан да оправя поредния срив от някой колега в сив костюм и три химикала в левия джоб на ризата. Предполага се, че всички са минали компютърно обучение, по мое мнение при някой клоун от цирка. Кълна се един път Линда вдигна мишката на 40 сантиметра над мауспада с цел да премести курсора нагоре по екрана! Топлото посрещане ми беше гарантирано от Анелия.
- Ето те най-накрая! Изобщо май не те е грижа за твоята работа и тоя офис! Ще ти изстине мястото при скоростта, с която се движиш!
- Добро утро, Ашли и аз много се радвам да те видя, но не , не съм в цикъл и не мога да ти усложа с превръзка!- казах с блага усмивка. Госпожица Анелия Де Мур порозовя. Отвори няма уста и оттам излезе никакъв звук и една красноречива бръчка на челото й призна поражението й в този словесен двубой. Закрачих пъргаво към мястото, където моите колеги с реално знание за компютърни системи се бяха скупчили. И какво станало? Нищо сложно всъщност. Но поне научих нещо за петте години тук- 1000 начина да разбиеш локална мрежа без да искаш. За повече забава решихме да я изградим наново от нулата и пак да обясним на останалите как стават нещата и какво да не правят. Субмаска, име на работната група, номер на персоналния компютър, над 100 машини. Поне не се чувстваш абсолютно безполезен на тоя свят, но това да си създадеш илюзията, че си над другите кара от своя страна цялото останало човечество да ти изгледжа жалко и ненужно на тоя свят. Имаме си толкова други животински видове. На мен всеки човек ми прилича като на зле-развил се техен представител. Линда е прекрасен пример за пантерка например, Марти Керезов е гъсок откъдето и да го погледнеш, шефът ни е приличен на хипопотам и по обем и по навици, о дано не знаете привичките на хипопотамите, само това се надявам. Не са толкова симпатични и добродушни, колкото ги представят в детските книжки и анимации.
Няма да продължавам с лудницата в офиса. Само ще спомена, че в ляво от моята, е клетката на тигъра, намерил е добър начин да раздвижи положението си в службата. Тигър- това е любимото креватно обръщение на колежките към него. Всеки по пътя си, аз лично седя на едно място.
Почивният ми ден- 3 часа по-късно.
Пак съм в леглото и обсъждам перспективите си за по-приятно прекарване на времето с мръсните си чорапи на пода. Те нямат много предложения, но трябва да съм им признателен, че винаги са там да ме изслушат и посъветват ако имам колебания.
- И какво значи излиза? Нямам с кого да се видя ли? Явно не съм имал свободен ден отдавна и не съм имал кога да осъзная, че наистина от толкова отдавна не съм си взимал солука, че неусетно съм останал без всякакъв социален живот. Мога винаги да отида при мама и татко във вилата...да бера ягоди? Не, по-скоро не. Срещите ми с тях няма да се състоят на техен агро-терен. Е, добре, Матю е зает, Кръстьо е в Канада на конференция, Денис каза, че има консултация, Ралица е на работа. Явно само реката ме чака.
Сбогувах се с добрите ми, малко миризливи съветници и слушатели, взех си такъмите и хайде към друго по-природно уединение.
Забелязал съм, че повечето хора днес се разкъсват между желанието да бъдат сами и да са сред някого за утеха и развлечение. Аз нямам този проблем, отдавна съм си избрал вариант 1 по много причини. Да съм един някъде от години не ми пречи и ако трябва да съм честен прекарвал съм страхотни моменти без ничия чужда компания, така съм се забавлявал..ако е имало свидетели решили са, че съм на нещо по-силничко. Повечето ще си кажете, че дълбоко в себе си съм нещастно, може би озлобено копеле. Както желаете, няма да споря, човек вярва в каквото желае или в каквото го накарат, а аз не съм толкова добър в убеждаването. Обичам да говоря с разни предмети или животни наоколо- това е по-ефективна консултация с мен самия в края на краищата, наистина, но винаги ми е помагало много. Така аз елиминирах нуждата от реален събеседник и близки хора в живота си, с които да споделям и да ставам уязвим. Превърнах се в Ясен Самотника, Ясен Скалата. Станах ненадминат специалист в работата си и ужасно нехаен. Предпочитам животът да ми е песен. Предпочитам да съм така, отколкото да се взимам излишно много на сериозно. Това не те прави по-зрял или по-отговорен, а само по-стар и по-скован и сбръчкан. А кремовете против бръчки са скъпи, другари.
Сега, ако започнем да изброяваме неща, които не очакваме да видим, когато отидем за риба, юноша

A happy day, the sun is grey

A happy day, the sun is grey
A happy day to laugh and play
The perfect time to run away
It's what he does, it's what you say

He likes warm weather- makes him hot
You like it rainy, cause he's not
Machines keep it shut
and stay calmly put
They don't care of the climate
They tend to keep it private

A happy day, the sun is grey
A happy day to laugh and play
The perfect time-the midst of May
To find yourself you're made of clay

You seem so fragile-dancing to the beat
I see your spirit bound in meat
But eyes are wisely blind
They know what to miss
They know what to find

As days roll off, the planet spins
What is shiny becomes grey
Sincere smiles seem like grins
The human mind surely deranges
seeking solice trying to pray
But I know nothing really changes.

Not this way...

Talking

Mr. Tom I know you'll understand
I know you're me
I know you'll lend a helping hand
I feel you make me free

I've got a problem Mr. Tom
It's this bitch'es fucking son
He's been sharing my head
Filling it heavy with lead

I've got a problem Mr. Tom
It's this mother fucking gun
I just can't get my hands off
Feeding the illusion I am tough

My real problem Mr. Tom
Maybe is that I'm alone
And in solitude I am content
Or so I stubbornly pretend

The deal's this dear Mr Tom
I pity every baggy bum
I rebel after every crime
I can't stand the waste of time

I'm not born for this world
I flirt too much with words
I'm not willing to adapt
Therefore I became inapt

Thanks, I knew you'd understand
What I mean and what causes I try to defend
You know I'm clean

Goodbye and till we meet again
maybe next time your eyes will have rain

Нямам нищо да ти кажа

Познавах те добре,но в друг живот.
Сега грабна ме по-нов
на свой ред зъбите ми да избие,
а уж лице ми да измие.

Паднаха от календара две лета,
ожени се, родиха се деца
Иглата ниже бод по моята уста
Вече си от многото лица.

Нямам с тебе днес какво да споделя
празник,радости, тъга
Мога само учтиво да те поздравя
Така, всеки сам по пътя си, друзя

Вярно, календарно не е много време,
но различни днес са хиляди неща
Какво е в моята душа?
Ще доловиш ти бегло и така
аз пак ще си мълча, сама
И ти- сред близки и аз една

A man

Dax was walking leisurely along the street. Nothing unusual, nothing new. Other people were walikng on the paralel street. There WAS something unusual and something new. But let us first describe the common part of the picture. Busy ladies and gentlemen hurrying from each side to their work-places, cars rushing by, gases, gases, a few trees trying to green around and yet more gases. The crowd seems zombie-like, oblivious of anything but time...until it reaches the unusual part of the picture- a man, lying in the street, open-eyed and motionless. What was that? Doesn't he have a job to rush to? A carrer to seek after? A family to feed and money to earn? There he is, dressed up all neat and tidy in a suit, his tie a little loosen up, indeed, but his shoes shiny. Is he a begger? NO, they do not dress in this manner. Where would a begger find money for a suit in a good condition! OK, at first they were curious and took peeks, but tried to ignore his presence. When they passed away they turned back at this puzzling figure, so tragically misplaced. His eyes were fixed at the sky, motionless, not even blinking. At last someone stopped and towering over the guy, looked straight down as if observing a dead animal on the road. It was a business woman, peerng down on him the way a dog would, with emotionless curiosity. Then she strode off. Why should she care so much about him? She's got other things to care about. Naturally- they label him "crazy" and rush off as if he is sick of an infectious disease.
The morning rush hour had passed. Dax was in a cafe. He does not work. He's qualification is being strange and out of place and my God he is a true professional in his field. The man didn't even hold the coffee cup in a regular manner when he lifted it up to drink. Dax grabbed it by the top edge instead of the ring, as if he lifted a lid. He was sitting at the bar, staring shamelessly at the people at the tables. In a lane of pale light, stealing through the shutters of the windows of this unpleasant place, sat a young lady of about 24. Her face- pale and tired as the dim light, was graced by cherry-painted lips, thin and fragile, and two deep brown eyes full to the brim with emotions. The tall, skinny figure of Dax approached her and leaned over.
" Excuse me, I'd like to shoot you. May I?"
A bizzare proposal that made her deep brown eyes want to pop out of their sockets.
"Wha..what was that?" she asked in disbelief.
"I asked can I shoot you? I'm a photographer."
"Oh..I..I'm flattered, but I must disappoint you, I am not photogenic."
" I am a good photographer."
Well, she thought, since he is not giving up that easily, why not give him a shot. "What should I do? How do you want me to sit?"
"As if you've never talked to me"

***

Linda poured coffee in her cup and drank a big gulp. It was lunch break at the office and the time to gossip and chat with colleagues. They were out on a balcony so that they may smoke. It was not allowed in the office, though nearly every-one had the habit. Stress, they said. Linda looked sleek in her meticulously ironed grey suit, her hair tight in a flawless tail. She puffed out a cloud of nicotine and who knows what else from between her lipstick-smeared lips.
" Yeah, I saw her making funny-eyes at Roger too. If that's her way of climbing up the ladder, mouth-opened, panties- down, she'll have to go." and she pressed the cigarette, twisting it, in an ashtray in the shape of a heart.
" Honestly, you're brain is sick! It's plain to see she's too childish to contemplate such a thing. The idiot is acting girly all around the office."
"That's exactly why she's doing it, for attaining the common affection, especially his. It is all a pose! Or even if Susan really is so childish and naive it will be even easier for some-one like Roger to get her to spread out for him. Just for the pleasure and the abuse."
"This conversation has gotten too ugly" said a co-worker disgusted. " Haven't anything else to talk about?"
"Well, Jeffree, if you so much insist on it, I saw a very baffling thing today."- confronted Linda, kind of sulkily.
" Hah, what was it? A cat on a tin roof talking to a birdie?"
"I can't understand who ever lied to you you had a sense of humor, neither can i think why in Hell did you believe him. I saw a man who was lying in the street motionless. Like a frozen popcycle, not even his eyes moving, he didn't even twitch and I watched him for over a minute. He wore a suit just like yours and held a brief-case in his right arm."
" Well, it was not me , I can assure you. I don't know why you care so much about that man. I see nothing so interesting, another nut cut loose on the streets. You should be glad you're in one piece."
" C'mon Jeffree, we are waiting for your righteous judgement to tell us we accuse an innocent man." snaped Linda, obviously she found him a weak pest. Or was annoyed by him exhibit of moral sense since she had abandoned hers.
" Actually you are! But I assume it's pointless to argue. Where did you see him?"
"Just a couple of block away from here. He seemed like a regular person, honestly. Like a stiff regular person, but still.."
" Hey, chatterboxes! Break is over, get your sweet asses here and start working!"
It has crossed my mind many times, the same question- why do people assume screaming and barking create good working environment? Maybe they find it motivating, but I suppose it is because it's easier to vent bad emotions in the worst way, than absorb them or dispose of them by other means. Suddenly you find everybody intense and ready to scream. Linda thought of that man in the street- he seemed in a suffering equilibrium, no intensity, no anger. She sighed and started at her work once more..with little feeling.

***

"Whatever made you look so miserable?" another storming question out of nowhere. Dax enjoyed startling people like that, they were usually unable to lie due to the sudden attack on their privacy.
" I...I..well, I try to blame it on some definite problem, but maybe sometimes just inside of me a voice whispers of a great pain, accumulated over time, time that has passed and time that is yet to come..Jesus I sound like a friggin nut!"
"You sound truthful, from the soul, ya know" and he winked at her. From his long, dark hair he pulled out in the light a dreadlock and started twisting it. It had an ivory ring around it. "Thank you for the photos, I pay your bill now and we stroll out until you dream again. Is that a deal?"
"You are a strange man, frankly, i don't know if I should trust you or be scared, and even more frankly, I positively don't need to dream again."
"You don't like to get dreamy?"
"No, and I don't like out of this world conversations. In your view I might be quite a tiresome person. I just feel real and down to Earth."
"You are right- down to Earth ain't fun."
And she was eager to shoot a harsh and realistic reply at him, but she swallowed it. This bizzare man- life seemed a game to him. To her judgement he was about 30, still with the dreadlocks and a childish easy-going point of view.
"Hey! Where are you actually taking me?"
" Well...to some interesting places. I think they can shake you."
In the grey day I really wasn't in a mood for such spiritual experiences and games.
[notes:he takes her to a shelter for orphans, then for homeless. the man in the street is important.]
unfinished

Purposes of love

It is a theory I remembered some days ago, maybe a week even. It is simple, and I can bet many of you have thought such things too. This is a theory of love as a necessity,a caprice, dark shades to hide the ugly face of the world. Do you actually love sincerely or just because you have the need to run away? Away from reality or share its burden with somebody. It is a drug this infatuation- making us oblivious of the killings, the brainwashing, careless of the fights we have to fight to make our way through. Things are just easier...easier to pass through or to disregard.
Take a look at the life of Mr. B. He is a man. One of those who fall in love easily, or claim they do. You can pass from person to person easily- each is your big love and you fly high until you get bored. But this is just a single example. When you lose your blinding infatuation you just replace it with another. It's how Mr.B does it.
There are people disillusioned. They know they are not in love, but they indulge in pleasure. All in the name of ignorance. What mankind strives for- ignorance of its own problems, of all the flaws that make us suffer, of all the dirty, ugly things we do & that happen.
Man has found many temporary cures and i must admit love is one of the best. There are people chronically sick & addicted. I must admit- I am not a romantic person, or someone sentimental. I do not let myself fall into too much of these vices, alas there are permanent users of them. Such one-sided look at life perhaps makes it easier- suffering mainly one kind of pain (love pain) and then finding a new person to love so it can go away. Seems like an acceptable scheme. When you share with someone else you do not have to bare all by yourself. That is a clear and undoubtable mathematical fact. Not only are we stronger together, but we can blame one another for our personal misery and failures. We can find elation in simple things on the other hand. We can reach euphoria thanks to the closeness of a definite other human body. The purpose is not so romantic- to love, to give yourself away to make somebody happy, no. The purpose is to run away, to hide, to share yourself because you cannot bear yourself or your battles, because you need somebody to abuse silently, subtly, somebody to blame, somebody to deem perfect and addore so he can be your perfect world to drown in, since the real is such a disappointment. A world you seek to destroy or scar.
Tell me to believe in love! I shall tell you you advise me to belive in lies, in sweet, candy-coated lies. How often does a man trully love? Answer me and smite me!
I wish to you all to find that special someone, to escape and find a better place. I wish you can love and do love... But man's love is imperfect as he is himself.