Денят започна нормално, сиреч- зле

Събуждам се с предизвикателна усмивка- днес е денят ми за почивка. Очаквам всеки момент да ми позвънят от офиса за спешна работа. Чакам си в леглото. Ако копелетата мислят, че ще стана преди да ми се обадят и ще ме хванат вече закусил, пил кафе и готов за експлоатация, се лъжат! Днес им отнема особено много време да забележат липсата ми зад бюрото. О, Господи! Чу молитвите ми :) Те са ослепели!!! Тъкмо тържествувах и злокобно "дзъррр...дзъррр" ми поясни, че Бог пак е включил гласовата поща.
-Ало?- отговорих аз, реших дори да не се мъча да симулирам свежест или учтивост.
- Ясене? Идвай в офиса! Мрежата се срина и не можем да изтеглим или обменим никакви данни за клиентите. Някой се е пошегувал с нас, ако случайно мрежата засече някой от другите потребители и прати файл той съдържа само "Минете към тъмната страна, имаме трушия". Някакъв жалък мръсник с посредствено чувство за хумор...
- Анелия, стига. - казах спокойно и твърдо.- Сега съм в леглото. Ще ям, ще пия кафе, ще извърша разни други жизнени процеси и се затичвам към офиса като камбоджански спринтьор.
- Ох, добре, не се прави на забавен, пускай кафеварката!
И затвори. Обожавам учивата си колежка. Има нещо мъжко в нея- няма поздрави, няма чао, нищо, обстрелва те веднага по въпроса и предварително приема, че си се съгласил да й помогнеш (това май е женската част от нея вече)
Милата директна Анелия. Помня един път като се опита да излезе от офиса на шефа, пак беше твърде директна, пробва първо напряко през стената да си пробие път навън, но уви не е толкова твърдоглава явно, учудващо за мен. Излезе си след това през нормалното място с кръвотечение от носа.
Ох, сладък флегматизъм, ммммм, караш ме да се усмихвам, но сега наистина май не бива да се размотавам. Обувам си аз чехлите, приятели, тръгвам към кухнята. О! Здравейте госпожице Кафеварка, как ви се радвам, тънката ви талия ме съблазнява! Пуснах я да изпълва съществуването си със смисъл.
- Добро ви утро, Виличке и Лъжичке. Твоята работа днес, мръснозъбке, е да ми бодеш бърканите яйца, а ти, лъжло, ще ми бъркаш захарта в кафето!- извиках им заповеднически.
Е, вие бихте решили, че съм мръднал, аз бих казал, че ми е самотно и скучно и си разведрявам ежедневието.
Препекох филийки и опържих как да е пилешките зародиши, сиреч яйцата де. Как обичам да съзнавам какви отвратителни сме хората- ядем зародиши, яйцеклетки..какво ли не.
"Скръъц" направи вратата на излизане от кухнята.
-Ще ти се да ти смажа пантите, налииии?- озъбих се злорадо.
След сутрешната си глуподържателност тръгнах към "Зверко", моето мини за пътувне в градски условия. Хоп-троп по улицата към него, хоп-троп вътре сред приятния интериор. Бръм-Бръм и напред,напред, напрееед, е не със скоростта на самолет, но ме устройваше.
Я, нов МакДоналдс! Никнат като гъбки милите ми! Символ на капиталистическата победа!
Ураааа! С холестерол и перхидрол към новата цивилизация!
Бележка: Не, вашият Ясен не мрази МакДоналдс, просто язвата му се бунтува при мисълта да яде онзи боклук със срок на годност 10 минути.
Пътувам по улиците. Може би архитектите са ги проектирали така, че да изглеждат сиви, за да са по-стилни и винаги модерни. Като цяло добра идея с недобра реализация и обратен ефект. Неоновите надписи също не помагат. След няколко пресечки наближавам офиса, този рай на интелектуалния и морален срив. Като цяло положението може да се определи и като това в зоопарка. Имаш свободата да се чифтосваш, с който намериш за най-добър генно или постово, пазиш си територията стръвно и чакаш да те нахранят- само че тук месечно като не броим аванса.На вратата естествено има горили, все пак винаги се започва с маймуните. Наложиха го с новите мерки за сигурност и металният детектор отчита дори старите ми пломби. Охраната на горните "нива", с други думи етажи, просто поглежда служебната ми карта за справка. Те винаги са ми били малко трудни за определяна като животински вид- Тед и Нед примерно приличат поразително на мравояди, а Грег и Фред по-скоро са носорози, но досега не съм ги видял да погасяват пожар, различен от този в гърлото им с някой произволен вид алкохол. Аз работя на третото ниво, там съм и повикан да оправя поредния срив от някой колега в сив костюм и три химикала в левия джоб на ризата. Предполага се, че всички са минали компютърно обучение, по мое мнение при някой клоун от цирка. Кълна се един път Линда вдигна мишката на 40 сантиметра над мауспада с цел да премести курсора нагоре по екрана! Топлото посрещане ми беше гарантирано от Анелия.
- Ето те най-накрая! Изобщо май не те е грижа за твоята работа и тоя офис! Ще ти изстине мястото при скоростта, с която се движиш!
- Добро утро, Ашли и аз много се радвам да те видя, но не , не съм в цикъл и не мога да ти усложа с превръзка!- казах с блага усмивка. Госпожица Анелия Де Мур порозовя. Отвори няма уста и оттам излезе никакъв звук и една красноречива бръчка на челото й призна поражението й в този словесен двубой. Закрачих пъргаво към мястото, където моите колеги с реално знание за компютърни системи се бяха скупчили. И какво станало? Нищо сложно всъщност. Но поне научих нещо за петте години тук- 1000 начина да разбиеш локална мрежа без да искаш. За повече забава решихме да я изградим наново от нулата и пак да обясним на останалите как стават нещата и какво да не правят. Субмаска, име на работната група, номер на персоналния компютър, над 100 машини. Поне не се чувстваш абсолютно безполезен на тоя свят, но това да си създадеш илюзията, че си над другите кара от своя страна цялото останало човечество да ти изгледжа жалко и ненужно на тоя свят. Имаме си толкова други животински видове. На мен всеки човек ми прилича като на зле-развил се техен представител. Линда е прекрасен пример за пантерка например, Марти Керезов е гъсок откъдето и да го погледнеш, шефът ни е приличен на хипопотам и по обем и по навици, о дано не знаете привичките на хипопотамите, само това се надявам. Не са толкова симпатични и добродушни, колкото ги представят в детските книжки и анимации.
Няма да продължавам с лудницата в офиса. Само ще спомена, че в ляво от моята, е клетката на тигъра, намерил е добър начин да раздвижи положението си в службата. Тигър- това е любимото креватно обръщение на колежките към него. Всеки по пътя си, аз лично седя на едно място.
Почивният ми ден- 3 часа по-късно.
Пак съм в леглото и обсъждам перспективите си за по-приятно прекарване на времето с мръсните си чорапи на пода. Те нямат много предложения, но трябва да съм им признателен, че винаги са там да ме изслушат и посъветват ако имам колебания.
- И какво значи излиза? Нямам с кого да се видя ли? Явно не съм имал свободен ден отдавна и не съм имал кога да осъзная, че наистина от толкова отдавна не съм си взимал солука, че неусетно съм останал без всякакъв социален живот. Мога винаги да отида при мама и татко във вилата...да бера ягоди? Не, по-скоро не. Срещите ми с тях няма да се състоят на техен агро-терен. Е, добре, Матю е зает, Кръстьо е в Канада на конференция, Денис каза, че има консултация, Ралица е на работа. Явно само реката ме чака.
Сбогувах се с добрите ми, малко миризливи съветници и слушатели, взех си такъмите и хайде към друго по-природно уединение.
Забелязал съм, че повечето хора днес се разкъсват между желанието да бъдат сами и да са сред някого за утеха и развлечение. Аз нямам този проблем, отдавна съм си избрал вариант 1 по много причини. Да съм един някъде от години не ми пречи и ако трябва да съм честен прекарвал съм страхотни моменти без ничия чужда компания, така съм се забавлявал..ако е имало свидетели решили са, че съм на нещо по-силничко. Повечето ще си кажете, че дълбоко в себе си съм нещастно, може би озлобено копеле. Както желаете, няма да споря, човек вярва в каквото желае или в каквото го накарат, а аз не съм толкова добър в убеждаването. Обичам да говоря с разни предмети или животни наоколо- това е по-ефективна консултация с мен самия в края на краищата, наистина, но винаги ми е помагало много. Така аз елиминирах нуждата от реален събеседник и близки хора в живота си, с които да споделям и да ставам уязвим. Превърнах се в Ясен Самотника, Ясен Скалата. Станах ненадминат специалист в работата си и ужасно нехаен. Предпочитам животът да ми е песен. Предпочитам да съм така, отколкото да се взимам излишно много на сериозно. Това не те прави по-зрял или по-отговорен, а само по-стар и по-скован и сбръчкан. А кремовете против бръчки са скъпи, другари.
Сега, ако започнем да изброяваме неща, които не очакваме да видим, когато отидем за риба, юноша