- Виж го този!
- Какво?
-...всички са еднакви-зубъри, а този бие класациите. Май се е опитвал да се прави на готин.
- Много си зле! На мен ми се струва като да е бил готин човек, погледни му очите!
- Погледни под тях!-изкриви се в учудване гласът.
- Да, не е много по-голям от нас.
- Не е! Колкото нас е останал-мъртъв е!
- Да! Прав си. Виж какъв списък с постижения има! Как може да умре на 17?
- Няма логична връзка между тия ти две изказвания. Може да е имал несподелена любов, или родителите да са го тормозели- как може някой на 17 да е направил толкова без друг да го застави само да работи?
- Не, той прилича на гений...как може гений да се погуби по такава глупашка причина?
- Е, добре, да не говорим наизуст.
- Да проучим нещата?...
***
И Ивайло пак затвори вратата. Тя прегради пътят към света, в който той просто бродеше и момчето навлезе изцяло в другото пространство. Познаваше всичко- точната геометрична разположеност на предметите спрямо едни други, броят им, всичките им възможни приложения. Дори гайките имаха своето място и приложение. Ивайло се съблече, окачи якето си, събу се и пое по коридорчето и сви в дясно. Отвори поредната врата и после бавно я затвори. Още един кръг беше цялостен и завършен. Изолиран, седнал пред бюрото си в стар въртящ се стол, работеше един гений на 17 години. Облечен скромно, с очила закрепени на носа, взрян съсредоточено в поредните разчертани и написани листи.
- Ивчо, хайде ще ядеш ли?
- После, после, имам да допиша малко тук.
- Оу, добре, работи си спокойно и чак като свършиш ела. Кой проект беше този? Май скоро ще добавим още една награда към колекцията?- усмихната и самодоволна говореше майката.
- Хайде, трябва да изчислявам!
- Добре, и внимавай!
Натрапване и прекъсване от всякакъв вид-непоносимо! Но все пак подхождаше с такт и търпение. Забоде пак увредените си зрящи кълбенца в схемите и текстовете. Така минаваха ден след ден след ден. Изнизали се бяха толкова години по този монотонен начин.
Твърде много. Така той продължи да седи, задълбавайки в детайлите на поредната си нереализирана идея. Стараеше се да е максимално вглъбен и посветен на задачите си. Нищо не е по-важно от това, нищо не е по-важно от това! Нищо няма по-голямо значение и не е по-смислено.
И Ивайло пак затвори вратата. Тя прегради пътят към света, в който той просто бродеше и момчето навлезе изцяло в другото пространство. Познаваше всичко- точната геометрична разположеност на предметите спрямо едни други, броят им, всичките им възможни приложения. Дори гайките имаха своето място и приложение. Ивайло се съблече, окачи якето си, събу се и пое по коридорчето и сви в дясно. Отвори поредната врата и после бавно я затвори. Още един кръг беше цялостен и завършен. Изолиран, седнал пред бюрото си в стар въртящ се стол, работеше един гений на 17 години. Облечен скромно, с очила закрепени на носа, взрян съсредоточено в поредните разчертани и написани листи.
- Ивчо, хайде ще ядеш ли?
- После, после, имам да допиша малко тук.
- Оу, добре, работи си спокойно и чак като свършиш ела. Кой проект беше този? Май скоро ще добавим още една награда към колекцията?- усмихната и самодоволна говореше майката.
- Хайде, трябва да изчислявам!
- Добре, и внимавай!
Натрапване и прекъсване от всякакъв вид-непоносимо! Но все пак подхождаше с такт и търпение. Забоде пак увредените си зрящи кълбенца в схемите и текстовете. Така минаваха ден след ден след ден. Изнизали се бяха толкова години по този монотонен начин.
Твърде много. Така той продължи да седи, задълбавайки в детайлите на поредната си нереализирана идея. Стараеше се да е максимално вглъбен и посветен на задачите си. Нищо не е по-важно от това, нищо не е по-важно от това! Нищо няма по-голямо значение и не е по-смислено.
***
-Може ли архивът от вестници за 18.1.2007!
-Един момент, седнете и почакайте, моля.
- Ооо, досега чакане на опашка, сега докато ни обслужат!
- Престани да мрънкаш, Дро! Ако така се лигавиш да мрънкаш за всяко нещо...
- Е, то от мрънкането тръгва! Ако не се разбере, че има недоволство, няма да се разбере, че има проблем.
- Но само с мрън-мрън не се решават проблеми, а теб не съм те видял нищо да правиш!
- Заповядайте, вестниците!
- Ух, тъкмо навреме!
- Ето ти тази партида, почвай да сканираш заглавията!
- Водим се само по един слух и никаквата ни интуиция! Кой знае дали ще намерим нещо?!
- Ти предложи да проучим- ето, търсим.
И разлистваха. Потом от ситни букви на всяка бяла вестникарска полянка, и над всяко стадо ситни букви владееха големии дебели букви-феодални владетели. Тях гледаха двамата ученици и се надяваха да открият своя гений от снимката сред полянките с черни знаци.
- А! Мисля, че намерих нещо! Още на 1 страница с големи букви над името на вестника
"Гений от Математическата скочи от осмия етаж". Отдолу има и малка бележка: тийнейджърът не е оставил прощално писмо, причината за фаталното му решение остава тайна.
- Значи не е само слух...не пише ли за някакви съмнения за убийство или да е било нещастен случай?
- Не пише на коя страница продължава историята.
-Потърси де! Щом е на 1 страница трябва да има продължение и то дълго! Чети на глас, моля те!
- Ето я, ето я. " Не вярвам, че Ивайло се е самоубил. Просто няма логика. Не може и да е нещастен случай, заяви негов съученик, с когото са в един клас от седем години. В четвъртък тийнейджърът отива на училище както всеки ден. Класът е първа смяна. След това се прибира вкъщи. Брат му, който е шестокласник, е на училище. Родителите са на работа. У никой от близките и приятелите му няма дори сянка на съмнение за предстоящата трагедия. След като научават ужасната новина, родителите изпадат в шок, децата от училището- също. За съседите Ивайло е момче, затворено в себе си, което не разговаря с никого. Зад на пръв поглед теметурския характер обаче се крие невероятно сложна личност и гениален мозък. Всички му предричат бляскаво бъдеще. Участва активно в различни проекти по математика и информатика, а през последните години и в социологически проучвания. Има над 20 различни награди. Последният си проект предава през ноември. Единайстокласникът е разработил органайзер, към който има проявен интерес от бизнессредите. За този и други проекти съветът на Ученическия Институт му присъжда специалната награда, която се дава изключително рядко. Едни от най-често срещаните причини за самоубийства при тийнейджърите са несподелената любов, неприятностите в училище или проблеми с родителите. Ивайло обаче не се вписва в нито една от тези категории. Цялото сисвободно време той посвещавал на проектите. Бащата на момчето Иван е пилот на военен хеликоптер, майката Диана доскоро е била безработна и е прекарвала времето си с двамата си синове. Не излизаха да играят навън с другите деца, по цял ден учеха, разказват съседи. Ивайло не се е занимавал със спорт или друга дейност извън училището и проектите. Родителите са доста амбициозни и взискателни, коментират близкина семейството. Николови са от Калояново, но се преместили в Пловдив, когато големият им син е приет в Математическата гимназия. Близките няколко дни са крили истината от по-малкия му брат Георги, защото двамата са били много привързани един към друг. Ивайло е погребан в събота в Калояново. Най-често задаваният въпрос на погребението е "Защо?". Отговорът на този въпрос обаче вероятно никога няма да бъде открит."
-Може ли архивът от вестници за 18.1.2007!
-Един момент, седнете и почакайте, моля.
- Ооо, досега чакане на опашка, сега докато ни обслужат!
- Престани да мрънкаш, Дро! Ако така се лигавиш да мрънкаш за всяко нещо...
- Е, то от мрънкането тръгва! Ако не се разбере, че има недоволство, няма да се разбере, че има проблем.
- Но само с мрън-мрън не се решават проблеми, а теб не съм те видял нищо да правиш!
- Заповядайте, вестниците!
- Ух, тъкмо навреме!
- Ето ти тази партида, почвай да сканираш заглавията!
- Водим се само по един слух и никаквата ни интуиция! Кой знае дали ще намерим нещо?!
- Ти предложи да проучим- ето, търсим.
И разлистваха. Потом от ситни букви на всяка бяла вестникарска полянка, и над всяко стадо ситни букви владееха големии дебели букви-феодални владетели. Тях гледаха двамата ученици и се надяваха да открият своя гений от снимката сред полянките с черни знаци.
- А! Мисля, че намерих нещо! Още на 1 страница с големи букви над името на вестника
"Гений от Математическата скочи от осмия етаж". Отдолу има и малка бележка: тийнейджърът не е оставил прощално писмо, причината за фаталното му решение остава тайна.
- Значи не е само слух...не пише ли за някакви съмнения за убийство или да е било нещастен случай?
- Не пише на коя страница продължава историята.
-Потърси де! Щом е на 1 страница трябва да има продължение и то дълго! Чети на глас, моля те!
- Ето я, ето я. " Не вярвам, че Ивайло се е самоубил. Просто няма логика. Не може и да е нещастен случай, заяви негов съученик, с когото са в един клас от седем години. В четвъртък тийнейджърът отива на училище както всеки ден. Класът е първа смяна. След това се прибира вкъщи. Брат му, който е шестокласник, е на училище. Родителите са на работа. У никой от близките и приятелите му няма дори сянка на съмнение за предстоящата трагедия. След като научават ужасната новина, родителите изпадат в шок, децата от училището- също. За съседите Ивайло е момче, затворено в себе си, което не разговаря с никого. Зад на пръв поглед теметурския характер обаче се крие невероятно сложна личност и гениален мозък. Всички му предричат бляскаво бъдеще. Участва активно в различни проекти по математика и информатика, а през последните години и в социологически проучвания. Има над 20 различни награди. Последният си проект предава през ноември. Единайстокласникът е разработил органайзер, към който има проявен интерес от бизнессредите. За този и други проекти съветът на Ученическия Институт му присъжда специалната награда, която се дава изключително рядко. Едни от най-често срещаните причини за самоубийства при тийнейджърите са несподелената любов, неприятностите в училище или проблеми с родителите. Ивайло обаче не се вписва в нито една от тези категории. Цялото сисвободно време той посвещавал на проектите. Бащата на момчето Иван е пилот на военен хеликоптер, майката Диана доскоро е била безработна и е прекарвала времето си с двамата си синове. Не излизаха да играят навън с другите деца, по цял ден учеха, разказват съседи. Ивайло не се е занимавал със спорт или друга дейност извън училището и проектите. Родителите са доста амбициозни и взискателни, коментират близкина семейството. Николови са от Калояново, но се преместили в Пловдив, когато големият им син е приет в Математическата гимназия. Близките няколко дни са крили истината от по-малкия му брат Георги, защото двамата са били много привързани един към друг. Ивайло е погребан в събота в Калояново. Най-често задаваният въпрос на погребението е "Защо?". Отговорът на този въпрос обаче вероятно никога няма да бъде открит."
