Искам ти да ме затвориш за света
понеже ти държиш ключа
не мога да понеса
нито теб нито останалите, камо ли кръга,
в който се въртя
Никой от нас не може да избяга
черна ръка злокобно се протяга
и на място пак те здраво стяга
Души, ломи, боли
и когато всичко пред очите ти се изкриви
ти си свободен да си умствено загробен
По наклона бягам, а ти си ми оковал краката
По наклона бягам, а си лежа сама в кревата
Вкарай, завърти ключа и затоври ме,
нека си поспя
No comments:
Post a Comment