Мисля, че стигнах до книгата прекалено късно и с твърде малко познания за френската литература от периода, които биха увеличили удоволствието от "Малдорор".
Тази книга е за мазохисти с дебела кожа, за да могат да преживеят постоянните зверства на Малдорор и изреченията усукани като диворасли асми, които са специално построени да объркат и изтощят читателя. Те са само още един начин Малдорор да ви каже, че ви презира. Перверзното удоволствие на автора лъха от всяка скоба, запетая и двуеточие, които му позволяват да добави още няколко голословия и ни оставя да премрежим очи и просто да минаваме през думите като през мъгла - в транс, без нищо да остава в нас.
Сюжет? Това е силно казано. Малдорор броди свободно по неочертан път, който никой вече не може да проследи. Убива приятели, люби акули, дави удавници и насилва невръстни момичета; и прави всичко това влизайки и излизайки от множество образи, грозни и красиви, всемогъщи и уязвими. Не приемайте тази книга буквално, не четете това като проста възхвала на злото, защото едва ли някой не би останал неотвратен от прочетеното. Именно така накрая ефектът е обратен - Малдорор отвръща хората от собствената им прославена природа на злодеятели, изживявайки я до гротескност.
За високите бариери, които Лотреамон издига пред читателя, има все пак отплата в истински вдъхновените епизоди като срещата му с акулата, борбата с лампата, потъващия кораб, възхвалата на въшката, срещата с Бога и много други.
Въпреки дълбокоотблъскващия характер на всичко обрисувано в "Малдорор", всеки има причина да се връща пак и пак към написаното и неминуемо ще открие още нещо при всяко ново посещение.
