the stains in my bathroom weigh on my mind - little white dots above my sink from all the times I brush my teeth with extra effort. they're so easy to erase, they are always there. he sees them when he comes over, I'm sure of it. he just says nothing.

I promise myself to clean - I'll clean everything, I'll repaint, I'll buff the sink, I'll scrub away the weird build up from the impurities in the water. I'll fix it all, just like I'll fix everything at work and I never do. It's overwhelming and I won't admit it - I get tired thinking of the bullet point list of minuscule and mammoth items all lumped into one with less than a semblance of real priority, but the trick is - there is NO priority when you know things won't get done.

I have to go to bed, it's late.

I'll change it all. I promise.

аз - човек пропаднал и божествено творение

поглеждам към ръцете си и стават пак на кал

краката ми омекват с умиление

завещанието ми ще е блато, 

спа курорт за местните свине.

Ще вложа в него целия си ум и цяло тяло

аз самият нещастлив, ще пляскам обладан

от весело грухтене

е-е-е-е, Макарена

А-а-а-ай

Сълзите ми ще са от радост, мамо

няма повече да пия чай задавен

онази невидима ръка, която в гърлото ми бъркаше с години

и свиваше стомахът ми на топчица за голф,

проклетата ръка, която посади в гърдите ми отрано,

за да не мога да я спра,

не я отрязах, но калта изсипва се през пръсти

и безсилно стиска тя това, което не се пали и не гасне,

това, което вече не боли

аз - човек живял и сладко себе си погубил

сред две породи от свине

божествено творение разтворило се  с усмивка

positive vibes only

 не себе си и не тук

с всеки ден отсъствието ми

от собствените ми гърди

хвърля сянка в очите ми

не "тук и сега", а разтворен

в пространството като таблетка

не в чаша вода,

а в морето изпусната, 

но тя поне е прегърната

от случайна топла вълна - погалена

аз

абсорбирана в шум от коли, камиони,

сто телефона и викове за внимание,

паника без почва и почва без плод,

се подпирам на въздуха запъхтяна

това не е живот, а реклама

не себе си и не тук,

не онлайн, без звук си отивам

и тишината е обидна, 

защото без Like дали сме си всъщност приятели

миражи сме всички,

до един незавършени личности,

парцалени хора с хастара навън,

с конците оплетени

истински хора на нашето време

това не съм аз и това също така не сте вие.

positive vibes only

къде отидоха диалозите

защо спрях да пиша?
Писането винаги е било диалог, (когато не е било имитация) а от този разговор бягах. Бягах през глава и през девет гори в десета, не исках да говоря с отражението си от страх какво ще ми каже.
А всяка вечер като угася лампата истината висеше над леглото ми и не ми даваше да заспя.
Нямаше смисъл наистина. Пак седя тук задавена, като излъгана русалка търся гласа си, защото без него сама не мога да се позная.
Докато обикалям назад през всички десет гори по трохите от хляб и викам "Къде си? Къде си?" и не отеква нищо все още. Но ще си събера силите.
Като стой да гледай.

air talisman

щастлив мъж е Алексис
фаворит на боговете
с една ръка съдбата
му подпира коленете

От нейните ръце Фортуна
подари му талисман
огърлица със зъбите,
от които сам се е лишил,
за да смила лесно дните

my thoughts are like birds,
they are the fastest birds,
born in words fast-forwarding and never coming back the same



I thought I am leveled with my own death and in acceptance of it, but confronted with your mortality I crumble like a doll of straw without string. Your demise is frightful, because a world without you is unfamiliar and lonely. It's less mine.
Your wrinkles scare me more than mine, but we'll be ok. I'll love you forever. In this world and beyond.

бъдеще свършено време

когато оставяш предмет на земята
викаш ли силно три пъти
ОТКАЗВАМ СЕ
или само го шепнеш
теб как са те учили да откъсваш
най-скъпото от сърцето

ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко в корема си
от времето, което се ражда неканено
поглеждам го черно на бяло в петата седмица,
когато няма сърце, сърцето е само ритъм
музиката е първият признак, че жив си наистина

ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от всичко, което ще бъдеш,
от своята половина, но също и твоята,
неопечена мокра земя, неродила и неродена
персоналът ме гледа учудено - мене лудата,
картина като по учебник, за която хората,
казват ми - пари плащат и плащат си скъпо
подписвам им документите, почеркът ми  кардиограма.
таванът се слива със пода и плясват ми поздравно.
персоналът ме гледа безизразно.

ОТКАЗВАМ СЕ
три пъти от радостта да бъда разкъсана
от своето най-точно подобие
кръвта ми е отрицателна, в кръвта ми е да отричам
"обичам те" няма да чуеш никога, но на ум го повтарям
обличам синята рокля, не бялата и лягам да спя.

не е ваша работа, но не е и моя

ако може да взема на заем, само за няколко часа, обещавам,
мъжа ти за една работа вкъщи,
много е дребна и много ми трябва точно
той да я свърши
ще разбереш, ние трябва да се подкрепяме,
защото светът остава си мъжки,
а ние само си ги подаваме
от легло на легло
над което неврозата чака да цъфне.
връщам ги винаги в добро състояние,
весели,
малко разсеяни, но това отминава
няма защо да се притесняваш,
досега недоволни никога не е имало,
освен Бог, но с него кога последно
сте се чували, честно казано?
мълчи укорително, но прощава,
ако има любов, а любов тук е имало винаги,

I can be charming, but can I be loved?

кога ще сваля от врата си ръцете,
които го душат седем години подред?
а моите собствени,
прикрепили ги здраво за китките
ми повтарят "така е по-сигурно"
капилярите на очите ми пукат се
като фойерверк
и докато посинявам наистина
чувствам се сигурна
в абсолтната смърт на всичко у себе си,
което обичам.

x

a collectible item of dubious value
what do I have to show for myself?
I cannot be bothered.
Impassive to love and to sorrow alike,
my sea has no waves

вятър ми коси разплита
моя булчински венец
лист по лист и цвят
по цвят отлита
обратно
в същата градина,
от която е избран.
гласът се разкри
извиси се над горите
вдигна се над планината
и високо, по-високо
от мнението на всички хора;
откогато вее вятър,
той ни дава свобода
вятър бърше ми сълзите
вятърът ми носи песента

паутина

ще изям страховете ти, не ги крий в шепи
сервирай ги на сребърен поднос
или пластмасова чинийка,
дай ми страховете си,
ще ги погълна и повърна,
ще ям докато се отровя,
нека тровят мен
щастието ми е паяжина,
в която искам теб да хвана