аз - човек пропаднал и божествено творение

поглеждам към ръцете си и стават пак на кал

краката ми омекват с умиление

завещанието ми ще е блато, 

спа курорт за местните свине.

Ще вложа в него целия си ум и цяло тяло

аз самият нещастлив, ще пляскам обладан

от весело грухтене

е-е-е-е, Макарена

А-а-а-ай

Сълзите ми ще са от радост, мамо

няма повече да пия чай задавен

онази невидима ръка, която в гърлото ми бъркаше с години

и свиваше стомахът ми на топчица за голф,

проклетата ръка, която посади в гърдите ми отрано,

за да не мога да я спра,

не я отрязах, но калта изсипва се през пръсти

и безсилно стиска тя това, което не се пали и не гасне,

това, което вече не боли

аз - човек живял и сладко себе си погубил

сред две породи от свине

божествено творение разтворило се  с усмивка