не себе си и не тук
с всеки ден отсъствието ми
от собствените ми гърди
хвърля сянка в очите ми
не "тук и сега", а разтворен
в пространството като таблетка
не в чаша вода,
а в морето изпусната,
но тя поне е прегърната
от случайна топла вълна - погалена
аз
абсорбирана в шум от коли, камиони,
сто телефона и викове за внимание,
паника без почва и почва без плод,
се подпирам на въздуха запъхтяна
това не е живот, а реклама
не себе си и не тук,
не онлайн, без звук си отивам
и тишината е обидна,
защото без Like дали сме си всъщност приятели
миражи сме всички,
до един незавършени личности,
парцалени хора с хастара навън,
с конците оплетени
истински хора на нашето време
това не съм аз и това също така не сте вие.
positive vibes only
No comments:
Post a Comment