вятър ми коси разплита
моя булчински венец
лист по лист и цвят
по цвят отлита
обратно
в същата градина,
от която е избран.
гласът се разкри
извиси се над горите
вдигна се над планината
и високо, по-високо
от мнението на всички хора;
откогато вее вятър,
той ни дава свобода
вятър бърше ми сълзите
вятърът ми носи песента
No comments:
Post a Comment