нещо от април

след час, може би след два
изхвърлям теб и твоите неща
ще ти ги дам и с пръст ще те опътя към вратата
с тайната надежда гръм да те удари и да паднеш на земята
но моля ти се, като падаш, падай тежко,
да запомниш що е гравитация.
ще е полезно.

вземи си снимките, вземи си и колата,
вратовръзките и спомените с теб
натрупани в главата
качи ги в някой шлеп
и всички потопи ги под водата.
не искам думичка за тебе да остане.
отнеси с теб и сърцето ми,
без туй за нищо май не става,
не мисля и че ще ми трябва.

изнеси се някъде далче
в чужда и по- хубава държава.
разбрахме ли се?
помогни ми силно да повярвам, че те няма.
ето, взимай всичко!
давам ти го!
само да те няма!
Без "обичам те",
повярвай, не помага.

с поглед те изпращам през вратата
виждам как се качваш във колата.
ключа завърташ, съединител, газ и дим те няма.
аз оставам като закована.
с месеци наред във времето съм спряла.
почти не дишам, сякаш съм заспала.



ПС:
проклета твар!
в ума си пак те виждам!
първият и най- голям проблем за мен...
това съм аз