Какво мога да направя за кашата в твоята глава?
Мога ли с лъжица да я хапна за закуска?
Добре ще я сваря и бъркам, за да стане гъста.
Дали ще мога да я побера- лепкавата мъка,
пареща и сладка, за начало на деня?
Виждам как до тебе светлина не стига
и мозъка си сам през сламка пиеш,
но защо от гледката умирам аз?
Не е ли против природните закони
чужда каша теб да трови
като само със очи си я опитал?
Ще те науча да загребваш с лъжица,
заедно с теб ше храносмилам
и ще ти давам хапче за гастрита.
Романтика без декорация,
за да преглъщаме по- лесно.
До насита.
No comments:
Post a Comment