нежена

слънцето било звезда

научни доказателства и светлина

Менделеевата таблица

продукт на взрив на огнено кълбо

и все пак тя не е жена

нощем в черепа ми драска със стъкло

излиза да рисува сън

танцува като дим в страха ми

гола,

а е студено вън

спомените ми- бои

нарежда по платното нощно

с горящите звезди дълбае

нарежда път за моите мечти

играещо дете, нехае

защо кога кое ще разруши

в река косите си оплете

и взе ме и ме потопи

покръсти ме в желание което

само ще ме разруши

надигна ме и ме нарече

Лазар

рече

Лазаре стани

съсече ме на две и смете

в празнотата всичките звезди

затова въртя се нощем

защото непосилно ми тежи

с думи остри я замерям

и дано се нарани

и все пак тя не е жена

тя не може да кърви

безумно тича в черепа ми нощем

смее се, скимти

стъпалата й са целите в игли

боде ме и се смее още

да ще ли падна ми шепти

от цялото небе повтаря

Лазаре,

стани!

и аз я гоня още,

а Луната се върти.