20

Да имаш съзнание за нещо е едно. Да го чувстваш е друго. Двете не са длъжни да вървят ръка за ръка и ето- в първите часове на 20тата си година аз усетих цялата красота, която премина през мен за последните 6 години. Разгледах стари снимки с приятели и само на приятели, разтворих годишника на гимназията и почувствах как тази Руска, която познавам и обичам умря с тазгодишните абитуриенти. Безброй изключително важни моменти и хора! Нерви, прегръдки, бой и любов, цял един жвот на коридора! Направо буря! Ужасно! Прекрасно! Искам да се вкопча в това минало, не искам то да се връща, не искам да засядам в него- какафонията е пълна.
20- те не те правят по- умерен в емоциите, по- ориентиран в света. 20 е само число. Една двойка, като тези в училищния дневник, с нула отзад. Колко висока летва са те ти сам си определяш. Миналата година като черпех казвах: "Айде, да съм жива и здрава и да доживея 20!"- успях!