Образът на бащата

 Образът на бащата ме гледа от снимки

такъв, какъвто за пръв път го помня

исполин

награбил с две шепи живота за шията и стиска

човек от народа, който е твой всеки уикенд

бащата такъв, какъвто детето го иска

Но някой открадна лъскавата снимка

албумът е празен и мястото също,

където знаем, че винаги татко седи

Часове на прозореца гледам дъждът как вали

две реки има вече на моята улица

коя е вода и коя е сълзи

няма значение, и двете са мръсни

Образът на бащата има свои бизнес

Направо откача

в бизнеса няма приятели, понеже

народната мъдрост ни казва :

"сиренето е с пари",

а сметките не са никога чисти

между бизнес приятели

и баща ми е тъжен, но всъщност е зъл

без него ще ровим по кофите всички ми казва

боклук при боклука отива

намирам си нови приятели

Една вечер лице 3 на бащата се счупи

в чужда градина на три ръце разстояние, 

и трите спрели в лицето ми тежко,

но това далеч не ми стига.

Възпитанието на чувствата, г-жо Флобер,

трябва да почне с учителя, а моят е бесен -

на приятелите си, на жена си, на съдбата,

на тъпите данъчни и цената на материала;

но аз съм най-близо за удряне.

Шест месеца гледаме ъглите.

Половин година светът ни е тесен.

Започна моето околосветско пътешествие

и образът стана спомен, глас в телефона,

който нежно крещи ми заплахи

София-Лондон-Берлин

отдалеч ни е лесно да се обичаме, някак.

Днес образът на бащата конпее да е дядо.