Предполагам, че я обичам, би трябвало, иначе защо вече почти седем години съм с нея?
Опознах я, макар и със неравни стъпки, недостатъците й някак подминаваха погледа ми като нощни таксита- почти невидими. Но кадъра се смени, друг прихвана вниманието ми и тя започна да избледнява, малко по малко- призрак. Да, тя расте, развива се там както си може, и пак ми се струва толкова малка, а това, че не старее си е само в главата й. Навсякъде по кожата й виждам мръсни пори, тъмни петна, ранички и бръчки- всякакви признаци на умора и старост.
А той е вълнуващ, не познавам човек да не го е харесал- бил приятелски настроен, много свеж, пълен с идеи. За нея не мога да кажа същото. Може би аз спрях да се старая за връзката ни и изстинах, то не става само един да дърпа каруцата. Какво обаче да направя? На пук ли да остана с нея? Не, не, не, не- само напред и нагоре! И без това е вече в сънищата, в мечтите ми, представям си как го обхождам нощем, как прекрасно ухае и ме прегръща меко. Какво като е беден, той е толкова секси! Тръпна само при мисълта какво ще ми предложи, какво мога да извадя от дълбините му. Да, всеизвестно е какви глупости са ставали в миналото му, колко белези и травми крие, но затова пък май му върви толкова в изкуството. Талантът му е безспорен и ме привлича като мед. Остави тия приказки за signature поничките, това са простотии, и не обичам понички!
Ще напусна зоната си на комфорт, ще изхвърля келявите спомени, ще рискувам да изгубя, а какво ли всъщност губя- крачки 2 + 3 до моите заподозрени неизпълнени мечти.
No comments:
Post a Comment