хм

не знам защо добих идеята, че ме гледаш.
ясно ми е, че съм сама, а чувството е толкова прекрасно, толкова парещо и гъсто и се лее в мен, лее ли лее (ле-лее-ле-лее като народна песен или шлагер...)
какво да се правя? да се обичам или да се мразя? или просто да се прегърна такава?
хайде, от мен да мине! ще прегърна теб!
леко ми нагарчаш на вкус. значи ще се влюбя.
другото е лесно, ти си там, където си ми нужен.

кой го написа това?
сигурно е някой шизофреник.
аааа, любимия ми тип хора :)
отлично, отлично!

(благодаря на Н, благодаря на Е., благодаря на отвореното си сърце и изменчивата си психика)
(чао междудругото)