Sugar

Всичко започна от захарта.
Защо когато си купя сандвич с шунка той е по-пълен със захар от чаената ми чаша?
На възмущението ми се отговори- защото захарта пристрастява, също като кокаина, само че хората някак не обръщат внимание на това.
Въпросът, който премина през главата ми с бясна скорост беше "ЗАЩО?", но въпросът беше толкова бърз, че подмина дори отговорът си- ПАРИ.
Да, да, прекрасно ясно е, че става дума за финикийските знаци, но питам пак и пак с надеждата да открия нещо друго- арогантност, презрение, може би дори омраза към човечеството. Но не, сякаш те са последствие от паричните единици и двете стойности нарастват правопропорционално.
Дали СЕО-то на Кока Кола спи добре нощем?
Преди време си мислех, как последователно през историята решенията за съдбата на хората очевидно са взимани от шарлатани или откровено луди хора. В някой момент действително човеците са се събрали, нарисували са някакви хартийки и са щамповали парченца метал и са казали "Пешо, сега това тук е по-важно от здравето ти, по-важно е от семейството ти, по-важно е от мечтите ти най-вече, трябва да се опиташ да натрупаш повече от тези щамповани шрапнели и рисувани хартийки."
Това звучи толкова налудничаво!
Сега станахме политически коректни и се заблудихме, че излязохме от варварските времена, когато се лекувахме при шамани и врачки и черните котки бяха доказателство за вещерство.
Грешка.
До ден днешен ненормалници определят курса ни, и те искат да харчим повече и повече, за да имат те повече финикийски знаци. Но един ден неравенството станало много неравно. Обикновените хора вече имали малко пари, а шепата ненормалници адски много, и все пак искали повече.
Тогава някой наистина изтъкнат ненормалник е излюпил нова схема- да им дадем лъжепари! Ние ще им ги даваме назаем и ще се правим, че те наистина съществуват и ще приемаме плащания с тях! Ще им дадем по една малка пластмасова картичка с магнитна лента, картичката ще казва колко пари се преструваме, че има този човек. И за услугата се начислява такса, а ако пластмасовата картичка е кредитна (както почти винаги е) се начислява и лихвен процент. Така човекът дължи дори повече несъществуващи пари, отколкото всъщност ползва.
Фарс.
Но отделът по маркетинг и реклама се в включил, за да ушие прилични дрехи на умопомрачителната идея.
"По-сигурно е, по-удобно е!"
Никой не се замисли, че е статистичеси невъзможно всеки от нас да бъде ограбен. Обаче отделът по маркетинг и реклама се сети, че статистически всеки от нас се страхува.
Колкото за удобството, нека да сме сериозни, няколко банкноти не са проблем за превозване от точна А до точка Б.
Обаче всички получаваме заплатите си по "сигурния" начин- виртуално от една измислена банкова сметка към нашата банкова сметка.
Това е една много извратена игра на монополи и на никого не му стиска да обърне полето.